О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
гр.София, 30.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 650/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на наследниците на С. С. М. – Й. Г. М., М. С. М. и Д. С. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.07.2009 г. по гр.д. № 3002/ 2008 г. Жалбата е само в тази част от въззивното решение, с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 13009/ 2004 г. в частта, отхвърляща предявения от С. М. против болница „Л” иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период 6 месеца след уволнението в размер 3 109,08 лв. В останалата част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че по въпроса дължи ли се обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ има противоречива практика. Аргументите си извежда от решенията, постановени в настоящето производство, от първата инстанция, както и при първото и при второто въззивно разглеждане на спора, в които решения били изложени противоречиви изводи за отхвърляне на иска. Според него въпросът дали в конкретния случай съдът е трябвало да присъди обезщетение е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Иска се допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация Б. „Л” не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да се допусне обжалването следва да е формулиран въпрос, който да стои в основаната на правните изводи на въззивния съд и който да е решаван противоречиво от съдилищата или да има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съдът не може да формулира този въпрос служебно (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС), а същият трябва да е изведен от касатора в изложението по чл.280 от ГПК.
В конкретния случай, въпреки двукратно дадените възможности за отстраняване на нередовности в жалбата, не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за делото. Доводите на касаторите са за неправилно решаване на конкретния правен спор – т.е. за грешен извод на съда, че в конкретния случай не се дължи обезщетение, а не за неправилен отговор на определен правен въпрос, които да стои в основата на този извод.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). С. да се отбележи още, че съгласно цитираното тълкувателно решение не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Противоречието е релевантно когато съществува между обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение, каквото в случая нито се доказва, нито се твърди.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 27.07.2009 г. по гр.д. № 3002/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: