О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
ч.гр.дело № 382/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Л. И. от[населено място] чрез адв. В. С. от С. адв.колегия срещу въззивното определение на Софийския апелативен съд № 483 от 15.ІІІ.2010 г. постановено по ч.гр.д.№ 110/2010 г., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението на Софийския градски съд, І г.о. 12 състав за прекратяване на производството по гр.д.№ 2246/2009 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При обосноваване на правния си интерес за водене на делото в тази жалба той се позовава на качеството си на носител на лихвоточки- правоимащ спестител, като по този довод в частната му жалба въззивният съд не се бил произнесъл.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор само от ответника С. община чрез главния юрисконсулт на район “О. к.” З. К., в който се поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С исковата молба на В. Л. И. от[населено място] против С. община, Е. Д. У. и Р. С. С. са предявени искове за признаване нищожност на договор за учредяване право на строеж от С. община в полза на Е. У., сключен на 18.ІХ.2007 г. върху имот в[населено място], вилна зона Г. б. поради противоречие със закона и при заобикалянето му. Искът за признаване нищожност на договора, сключен между Е. У. и третия ответник Р. С. за продажба на правото на строеж от 8.ХІ.2007 г. е поради разпореждане с чуждо право. Тъй като правните сделки са между трети лица спрямо ищеца, при обосноваване на своя правен интерес да поиска обявяване нищожността на договорите със страни тримата ответници, той се позовава на правото по §4 от Прех. и закл.разпоредби на ЗСПЗЗ да изкупи същия имот, предоставен му за ползване. Именно по така формулираните искове и правен интерес у ищеца и тримата ответници са подали своите отговори по чл. 131 от ГПК. В прекратителното определение на СГС, І отделение, 12 състав № 9773 от 4.ІХ.2009 г. по гр.д.№ 2246/2009 г. първата инстанция приема, че за ищеца В. Л. И. не съществува правна възможност по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие имота, тъй като правото му е отречено с влязла в сила заповед на кмета на С. община, район О. купел, преминала и през съдебен контрол, поради което ищецът се явява ненадлежна страна по делото – без правен интерес да атакува процесните сделки.
В допълнителна искова молба вх.№ 27715 от 1.VІ.2009 г. след прилагане на отговорите по чл. 131 от ГПК на тримата ответници, ищецът твърди, че е носител на лихвоточки, което му придава качество на правоимащ спестител по ЗУЖВГМЖСВ. Такова изменение на основанието на предявените с исковата молба вх.№45065 /2.ІХ2008 г. претенции на основание чл. 214 ал.1 от ГПК не е допуснато от СГС с надлежно определение, поради което и ответниците не са могли да вземат становище и по това основание в своите отговори.
Поради това съображение и в обжалваното пред ВКС определение на Софийския апелативен съд № 483 от 15.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д.№ 110/2010 г. се обсъжда единствено отсъствието на правен интерес у ищеца във връзка с §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова не е допуснато нарушение от въззивната инстанция като не са обсъдени възможностите на ищеца да се легитимира като “правоимащ спестител” по ЗУЖВГЖСВ. ( В частната жалба на В. И. се сочи разпоредба на чл. 37 ал.4 от този закон, каквато не съществува – нормативният акт се състои от 9 члена, допълнителни разпоредби от §1 до §7 и заключителни разпоредби в два параграфа, както и преходни и заключителни разпоредби от 1999 г., както и от 2008 г. и 2009 г.)
В частната жалба и в изложението по чл. 280 ал.1 от ГПК не са формулирани правни въпроси, обосноваващи необходимостта от произнасяне на ВКС по прекратителното определение на СГС, оставено в сила от САС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това, с оглед задължителното Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. – т.1. Това обуславя недопустимостта на обжалването на определението на САС, поради което искането за допускане на касационно обжалване на В. И. следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 483 от 15.ІІІ.2010 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 5 състав по ч.гр.д.№ 110/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: