О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
С., 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 891/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Д. чрез пълномощника й адв. Д. С. Д. със съдебен адрес[населено място], кв. Г. б., ул. Н. № 4р вх.А (адв. Др.Д.) срещу въззивното решение на Софийския градски съд от 23.ІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 3/2008 г., с което е обезсилено решението на Софийския районен съд, ГК, 29 състав от 8.ІІ.2005 г. по гр.д. № 8396/2004 г. като недопустимо на основание чл. 224 ал.2 от ГПК(отм.) във връзка с чл. 209 ал.1 изр.1 от ГПК(отм.) и е прекратено производството по гр.д.№ 3/2008 г. на СГС, 2 Б състав на въззивно отделение. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност. Като въпроси по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК са посочени следните: “Кой е документа, установяващ наличието на влязло в сила решение и дали то може да бъде заместено с извадка от съдебен регистър? До кога е срока, до който разполагащата с доказателства страна е длъжна да ги представи с оглед възможността за оспорването им и доказателствените възможности на ответната страна за доказване на оспорването? Какви са последиците при съзнателно изчакване да изтекат сроковете за съхраняване на делото?“ Според касаторката тези въпроси имат съществено значение, тъй като се касае до влязло в сила решение на съд в С., разгледал същия спор.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Е. С. И. чрез адв. Н. Р. Н. от САК, в който се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване., респ, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 във вр. с чл. 60 ал.6 и чл. 62 ал.2 от ГПК с оглед клеймото върху пощенския плик, с който е изпратена, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Спорът, с който е бил сезиран съда по настоящото дело, е по исковата молба на Е. А. Д. от[населено място] срещу Е. С. И. от с.гр. вх.№ 3072 от 9.ІІ.2001 г. и е за неотчетени от ответника като пълномощник на ищцата получени от него парични суми по сключени от нейно име договори за разпореждане с нейно имущество в размер на 3512 щатски долара през месец март 1999 г. С решение № 31 от 2005 г. СРС, ГК, 29 състав по гр.д.№ 8396/2004 г. е отхвърлил претенцията с правно основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД на Е. Д., заместена в процеса на основание чл. 120 от ГПК от дъщеря си А. Д. срещу ответника като неоснователна и недоказана. По въззивна жалба на А. Д. срещу първоинстанционния съдебен акт СГС,ГК, ІV-б отд. с решението си от 17.V.2006 г. по гр.д.№ 2048/2005 г. е отменил решението на СРС и вместо това е уважил претенцията до размер на 6355.53 лв. със законните последици.
ВКС на РБ, състав на ІІ г.о. с решението си № 1143 от 2.І.2008 г. по гр.д.№ 1303/2006 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да се произнесе по искане за признаване на чуждестранно решение на районния съд на Мериленд за окръг Монгомъри С. по гр.д.№ 0601-0019232-2000 г., с което е отхвърлен предявения от Е. Д. иск срещу Е. И. за сумата 3512 щатски долара, който според касатора е идентичен със спора, по който е сезиран българския съд, поради което решенията по настоящото дело подлежат на обезсилване на основание чл. 224 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК(отм.) Връщането на делото за разглеждане от друг състав на СГС е продиктувано от необходимостта да се даде възможност противната страна да вземе становище по представен едва пред касационния съд съдебен акт на американския съд по спора. С решението на СГС, въззивно отделение ІІ-Б състав от 23.ІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 3/2008 г. е констатирано, че искът на Е. Д. е предявен пред американския съд на 8.VІІІ.2000 г. срещу ответника Е. И. за същата сума 3512 щатски долара неотчетени средства, получени от продажба на имоти на ищцата, по което съдът се е произнесъл на 17.І.2001 г. “в полза на ответника”. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила, така че предявения иск на 9.ІІ.2001 г. пред Софийския районен съд е при наличие на отрицателна процесуална предпоставка – отвод за сила на присъдено нещо по същия спор. Това е обосновало извод за обезсилване на решенията на СРС и СГС по делото пред българския съд и прекратяване на производството по иска на Е. Д., заместена в процеса на основание чл. 120 от ГПК от дъщеря си А. Д. срещу ответника Е.И..
Очевидно е съвпадането на страните по двете дела, предмета на спора- идентичност на фактически твърдения и направено искане. Именно това е обосновало извод за приложение на чл. 224 ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК(отм.) във връзка и с чл. 209 ал.1 от ГПК(отм.). Изводът за съвпадащи страни и предмет на делото и съдебен акт, чието произнасяне прехожда завеждане на делото пред българския съд, е направен въз основа на няколко преведени документа по дело № 19232-2000 на районен съд на Мериленд за окръг Монгомъри С. – заверка на решение, вписване в регистър по делото от 17.І.2001 г., копие от регистъра на районния съд на Мериленд, вписано решение по делото от дата 19.І.2001 г. “в полза на ответника”. Посочените документи по делото съответстват на изискванията за форма и съдържание по процесуалното законодателство на С., с оглед по-ниската цена на претенцията, по т.нар. “дела за малки искове” с оглед разясненията на адвокатска кантора “Баркли, К. и Чартърд” от 16.ІІІ.2009 г. в писмо до пълномощника на ответника Е.И. адв. Н. Р. Н., стр. 126-129 от настоящото производство.
От формулираните в касационната жалба въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК на касатора Д. може да се направи извод, че отсъствието на документ във формата, в която се произнася българския съд, обуславя неприемането на правните последици на съдебния акт на американския съд. В случая от приложените документи по делото в щата Мериленд, окръг Монгомъри в тяхната съвкупност може да се направи недвусмислен извод за съвпадане на обективните и субективни предели на споровете, с които е сезиран американския и българския съд. Поставеният въпрос за възможностите на касатора да оспори документите от воденото дело пред чуждия съд няма значение за изхода на спора, тъй като именно за да се даде такава възможност СГС е разгледал делото в три съдебни заседания, след прилагане пред ВКС на документите от делото в районния съд на Мериленд – на 29.ІХ.2008 г., 14.ІV. и 15.ХІІ.2009 г. На последно място, няма основание да се сподели изложената от касатора теза, че ответника по делото И. съзнателно е изчакал да изтекат сроковете за съхранение на делото в чуждия съд – датите, на които са издадени преписите от документите са близки по време към момента на прилагането в производството пред ВКС по гр.д.№ 1303/2006 г. От изложеното следва изводът, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК на въззивното решение на СГС за обезсилване на съдебния акт по делото, заведено пред българския съд. Правните последици от съдебните актове в различните правни системи се определят от изискванията на действащите в съответната държава процесуални закони и признаването им не може да се подчинява на преценка за съответствието им с българското процесуално законодателство, в какъвто смисъл може да се схващат поставените от касатора въпроси в жалбата. Поради това и искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се отклони. На ответника по касация следва да се присъдят направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, въззивно отделение, 2 Б състав от 23.ІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 3/2008 г.
ОСЪЖДА А. Д. Д. да заплати на Е. С. И. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: