О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
С., 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 935/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н. и А. Б. Н., двете от[населено място], приподписана от адв. Е. Н. от Старозагорската адв.колегия срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 11.ІІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 158/2009 г., с което е оставено в сила решението на С. районен съд № 41 от 14.ІІ.2008 г. по гр.д.№ 616/2007 г. за уважаване на претенцията на М. С. С. от[населено място] за обявяване за недействителен спрямо ищеца на сключения между ответниците договор за дарение от 8.ІІІ.2007 г. на апартамент № 77 в гр. Ст.З., бул. Ц. С. В. № 45 ет.14 на основание чл. 135 от ЗЗД като увреждащ интересите му, тъй като за същия апартамент е бил сключен предварителен договор за продажба от 28.ІІ.2007 г., по който ищецът е купувач. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от М. С. С. чрез адв. П. Д., в който се поддържа, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на жалбата до разглеждане, евентуално, че касационната жалба е неоснователна по съображения, развити в него.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Качеството на кредитор по непаричното вземане за сключване на окончателен договор по отношение на апартамент № 77 в[населено място], бул. Ц. С. В. № 45, на 14 ет. ищецът М. С. обосновава със сключения между него като купувач и първата ответница А. Н. като продавач на 28.ІІ.2007 г. при цена 40 000 лв, която заплатил още в деня на сключване на договора според изричното саморъчно отбелязване от страна на продавачката А. Н. върху договора в този смисъл. Същият апартамент на 8.ІІІ.2007 г. е дарен от А. Н. на нейната майка А. Н. с нот.акт № 133 том ІІ рег.№ 2924 дело № 297/2007 г. на нотариус Д. Н., като по този начин продавачката по предварителния договор се е поставила в невъзможност да изпълни поетото към ищеца задължение. Именно дарението от 8.ІІІ.2007 г. представлява увреждащото кредитора С. действие на продавачката по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, което е извършено след предявяване на иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД от него срещу продавачката А. Н. на 7.ІІІ.2007 г. пред С. районен съд, по който е образувано гр.д.№ 357/2007 г.
Ответниците по спора с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД са възразили, че предварителният договор от 28.ІІ.2007 г. е недействителен – продавачката била подписала празни листове. Със съдебно-техническа експертиза е установена неоснователност на това възражение, тъй като отсъстват признаци на въздействие върху оригинала на предварителния договор. Освен това наличието на саморъчно написан и подписан текст в края на предварителния договор относно получаване на цената в брой още при сключване на този договор опровергават подобно възражение.
Уважаването на претенцията на С. срещу страните по увреждащото го дарение е обосновано с обстоятелството, че се касае до безвъзмездна сделка и то в полза на възходяща на длъжницата по предварителния договор, поради което не е необходимо установяване на знание за увреждането у лицето, с което договаря длъжника. От обективна страна явно е налице поставяне на продавача по договора с ищеца в невъзможност да изпълни поетото задължение само няколко дни след подписване на предварителния договор, поради което в съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е достигнал до извод за основателност на претенцията с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД.
Както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отсъстват поставени и формулирани правни въпроси от значение за изхода на спора, а на практика се преповтарят законните текстове на чл. 280 ал.1 т.2 и 3 от ГПК, без да е налице конкретизацията им във връзка с относимите въпроси, по които съдът дължи произнасяне. В подкрепа на довода за противоречиво на установената съдебна практика формиране на решаващите изводи на съда при уважаване на претенцията по чл. 135 ал.1 от ЗЗД са приложени две решения – на ВКС на РБ, ІІ г.о. № 345 от 30.V.1999 г. по гр.д.№ 36/1999 г. и на Бургаския окръжен съд по гр.д.№ 86/2003 г. Решението на ВКС обаче касае спор по чл. 135 ал.3 от ЗЗД – съществено различна хипотеза от разглежданата, тъй като при него атакуваното с отменителния иск разпореждане предхожда пораждането на вземането на кредитора. Решението на ОС-Бургас е първоинстанционно и не е ясно дали ВКС е потвърдил именно това решение или отменилото го решение на Бургаския апелативен съд. Освен това и в него казусът е съществено различен, тъй като атакуваното разпореждане е възмездно. С други думи, при отсъствие на сходство между казусите по приложените към жалбата съдебни актове с решенията по настоящия спор, няма място за преценка на противоречивост в практиката по т.2 на чл. 280 ал.1 от ГПК.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат изтъкнатите допълнителни основания за това. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по искането на ответниците А. и А. Н., поради което то като неоснователно следва да се отклони. Не следва да се присъждат разноски на ответника по жалбата М. С., тъй като нито в отговора, нито в изложението е направено искане за присъждането им, независимо от приложения документ за внасянето им.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд № 42 от 11.ІІІ.2010 г. постановено по гр.д.№ 158/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: