4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 15.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 392/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Ч. от[населено място] чрез адв.Т. Б. от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 25.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 1121/2006 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І г.о. 4 състав от 16.VІІІ.2002 г. постановено по гр.д.№ 363/1996 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Н. С. Ч. срещу П. на РБ и С. следствена служба в лицето на нейния правоприемник Н. следствена служба искове за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 7000 лв представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи, заплатени за претърпяна операция в чужбина по повод на заболяване, причинено му при престоя му в следствения арест през 1974 г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 11.ХІІ.1992 г. до окончателното изплащане. Изтъкват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор по жалбата от ответниците в производството.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Н. Ч. е предявил искове за имуществени и неимуществени вреди срещу П. на РБ, Н. следствена служба и М-во на финансите като представител на държавата по чл. 2 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), причинени му вследствие на осъждането му за извършени престъпления по глава І на особената част на НК – по чл. 104 и чл. 108, през 1975 г., по които впоследствие бил оправдан от НК на ВС на РБ с решение № 836 от 11.ХІІ.1992 г. по н.о.х.д.№ 829/1992 г. на ВС на РБ в производство за преглед по реда на надзора. С решението на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав от 27.І.2005 г. по гр.д.№ 132/2003 г., влязло в сила като необжалвано, за причинените му неимуществени вреди от престоя в затвора и следствения арест за периода от ІХ.1974 г. до ХІІ.1989 г. му е присъдено обезщетение в размер на 1000 лв, платимо солидарно от ответниците П. на РБ и Националната следствена служба на основание чл. 2 т. 2 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 11.ХІІ.1992 г. до окончателното изплащане. Искът за имуществени вреди в размер на 7000 лв за направените разходи за лечение в Г. е отхвърлен като недоказан.
С решение № 817/15.VІ.2006 г. на ВКС на РБ, ІV-а отделение по гр.д.№ 1558/2005 г. е отменено решението на въззивната инстанция относно претенцията за имуществени вреди и са дадени указания да се уточни според ищеца кога, по какъв начин и къде е получил уврежданията, да се изясни причинната връзка между тях и развилото се заболяване, наложило хирургическата интервенция. Относно размера на вредите е указано съдът при новото разглеждане на делото да ги установи при условията на чл. 130 от ГПК.
С. апелативен съд, 2 състав с решението си от 25.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 1121/2006 г. е оставил в сила решението на СГС, 4 състав от 16.VІІІ.2002 г. постановено по гр.д.№ 363/1996 г. за отхвърляне на претенцията за сумата 7000 лв имуществени вреди, представляващи разходи за претърпяна операция в чужбина по повод на заболяване, причинено му при престоя в следствения арест през 1974 г. по съображения, че в уточнената след връщане на делото искова молба (стр.14 от производството по гр.д.№ 1121/2006 г. ) увреждането е получено в края на 1974 г. по време на престоя му в следствения арест, което след излизането му от затвора е наложило извършването на хирургичната интервенция. Свидетелката Ц., разпитана в заседанието на 23.V.2007 от САС е установила, че той е получил увреждането в следствието, а влошаването на състоянието му е станало в затвора. Според свидетелката Д. Ч., разпитана в съдебно заседание на 9.VІ.2003 г. от САС по гр.д.№ 132/2003 г. той е пострадал след като се е върнал от затвора, когато си дошъл с патерици и на 10.VІ.1990 г. заминал в Г. на лечение да бъде опериран поради счупена ябълка в затвора. В печатни публикации във вестник “Д. трибуна” бр.12,13 и 14, съдържащи дадено интервю от самия ищец, е посочено, че на 15.ХІІ.1981 г. му е бил нанесен в затвора побой с желязна пръчка, при който му е счупена бедрената ябълка, след което 8 години не бил получил медицинска помощ. Според писмото на немската ортопедична клиника, пред лекуващите ищецът е заявил, че болките му са започнали през 1983 г. Именно тази разнопосочност в данните за времето, мястото и начина на получаване на увреждането, посочени от самия ищец и съобщени от него на близките му, възпроизвеждащи ги в качеството на свидетели, е обосновала извод за неоснователност на претенцията за обезщетение за имуществените вреди на първо място. На второ място САС е констатирал, че според данните от приложеното н.о.х.д.№ 4-СА/1975 г. на СГС мярката за неотклонение задържане под стража е взета спрямо подсъдимия за престъпление по чл. 104 от НК, за което той не е оправдан – оправдателната присъда е само за деянието по чл. 108 от НК. При така установените факти по делото е прието, че не му се дължи обезщетение за посочените вреди във връзка с наложилото се лечение на “артроза на дясната тазобедрена става” в болница ЗЕЕПАРК – Г., Ортопедична клиника, ІІ отделение през лятото на 1990 г.
Подадената срещу това въззивно решение касационна жалба от ищеца съдържа само оплаквания за нарушения по чл. 281 т.3 от ГПК. Такива се съдържат и в изложение относно основания за допускане на касационно обжалване, без да се конкретизират въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. На основанията по чл. 281 т.3 от ГПК се позовава ищецът и в мотивираното изложение(без уточнена дата). В т.нар.”конкретно и обосновано изложение” на основанията за допускане на касационно обжалване не се сочи нищо различно от предходните изходящи от касатора писмени искания до ВКС. Във “второ допълнително изложение” постъпило на 30.Х.2009 г. касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), която не е приложима за подадената на 30.ІV.2009 г. жалба, 14 месеца след влизане в сила на новия ГПК. Посочените “уточнения” на основанията за допускане на касационно обжалване са подадени вследствие разпореждане от 7.V.2009 г.на САС по чл. 285 ал.1 от ГПК и разпореждане от 5.Х.2009 г. на същия съд, според които касаторът следва да приведе жалбата и изложението в съответствие с изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
За необходимостта касаторът да уточни материалноправния или процесуалноправния си въпрос от значение за изхода по конкретното дело при произнасяне на ВКС по допускане на касационното обжалване и за последицата от непосочването му се уточнява в т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Щом липсва формулиране на такъв въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, включен в предмета на спора и индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, то искането за допускане на обжалването като неоснователно следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107 от 25.ІІ.2009 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение ІІ състав по гр.д.№ 1121/2006 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: