4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 517/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Ю. А. от[населено място] чрез адв Ж. Ж. от Шуменската адв.колегия срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд от 16.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 383/2009 г., с което е потвърдено решение № 238/16.ІV.2009 г. по гр.д.№ 2220/2008 г.на Ш. районен съд в уважената срещу жалбоподателката А. част, като е оставена без разглеждане жалбата й в частите, с които са уважени исковете на ищеца за унищожаване на пълномощно рег.№ 13944/19.Х.2007 г. , както и на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нот.акт № 111 т.ІІ рег.№ 3608 нот.дело № 261/2008 г. и в тази част е прекратено производството пред въззивната инстанция. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, а в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване отсъства формулиран материалноправен въпрос, по който се иска произнасяне от ВКС. На второ място се сочи противоречие на решението с 5 решения на тричленни състави на ВКС, без да се обосновава връзката на казуса по настоящото дело с посочената незадължителна съдебна практика.
В срока по чл. 287 от ГПК не са постъпили отговори от ответниците по касация.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, ВКС състав на ІV гр.отделение взе предвид следното:
Ищецът Ж. С. е едноличен собственик на недвижим жилищен имот в[населено място], кв. Д., получен по дарение от майка му през 1993 г. Той още от 1977 г. страда от шизофрения параноидна форма с непрекъснато протичане. На 19.Х.2007 г. е заверено нотариално пълномощно от името на С. със съгласие на съпругата му Л. С. , с което е предоставил на ответника М. Д. С. широки разпоредителни права по отношение на жилищния имот в кв. Д.. Въз основа на това пълномощно на 24.ІІІ.2008 г. М. С. като пълномощник на Ж. и Л. Свиленови продава на И. С. недвижимия имот за сумата 2600 лв. С нот.акт от 11.VІ.2008 г. И. С. е продала на М. Ю. А. имота за същата сума.
Ищецът Ж. С. е предявил искове срещу ответниците М. С., И. С. и М. А. както следва: за унищожаване на упълномощителната сделка спрямо първия ответник, за унищожаване на договора за продажба от 24.ІІІ.2008 г. като сключени от дееспособно лице, което към момента на сключването на упълномощителната и разпоредителната сделки с имота не е могъл да разбира или да ръководи действията си, както и положителен установителен иск за собственост спрямо последната ответница, тъй като имота е придобит от нея от несобственик.
В срока за отговор само ответницата М. А. е подала такъв, само тя се е явявала по делото и ангажирала доказателства. Пълномощникът на ищеца е поискал да се постанови срещу първите двама ответници неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК по предявените искове с правно основание чл. 31 ал.1 от ЗЗД и това искане е уважено, като съдът е приел, че са налице предпоставките на посочения текст от ГПК. Доколкото въпросът за възможностите на ищеца да разбира или ръководи действията си към момента на упълномощаването е преюдициален и по отношение на положителния установителен иск за собственост против жалбоподателката А., установено е от еднолична и тройна психиатрични експертизи и показания на свидетели, че още от 1977 г. той е заболял психически, за което е престоявал значителни периоди от време ежегодно, включително и в последните няколко години – в това число и през 2007 г., когато е заверен подписа му под пълномощното в полза на ответника М. С.. Диагнозата на ищеца е шизофрения параноидна форма с непрекъснато протичане и от вещите лица е установено, че както към момента на сделката, така и към момента на прегледите за тези експертизи той не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е бил в състояние да ръководи действията си поради непрекъснатия ход на заболяването, което се характеризира с отсъствие на пълноценни ремисии независимо от провежданото лечение. След завеждане на настоящото дело и до внасянето му за разглеждане в открито съдебно заседание той е поставен под пълно запрещение по гр.д.№ 519/2008 г. на Ш. окръжен съд, чието решение е влязло в сила на 6.І.2009 г. Към момента на упълномощаването той се счита за дееспособен до влизане в сила на решението за поставяне под пълно запрещение.
В касационната жалба на М. Ю. А. са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното решение, с което е уважен срещу нея положителния установителен иск на Ж. С. за собственост на жилището. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. правилността на съдебния акт не е предмет на касационната проверка, ако липсват материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на първо място се сочи : “Наличен съществен материалноправен въпрос, свързан с погрешна интерпретация от страна на въззивния съд, на императивни правни норми” – т.е. очевидно отсъства формулиран въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, който да е от значение за изхода по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
На второ място се изтъква, че решението на Ш. окръжен съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като се цитират 5 решения на тричленни състави на ВКС. Отсъства каквато и да било обосновка в какъв смисъл посочените решения противоречат на приетото от въззивната инстанция по настоящото дело. Първите две решения № 292 от 7.ІV.2009 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 872/2008 г. и № 130/27.ІІІ.2009 г. по гр.д.№ 1216/2008 г. на ІІ г.о. на ВКС са по казуси с правно основание на претенциите чл. 31 ал.1 от ЗЗД, но в тях липсват данни лицата, чиито правни действия се атакуват като унищожаеми, да страдат от психично заболяване, водещо до невъзможност да разбират свойството и значението на постъпките си и да ръководят действията си, за да е налице сходство с настоящото дело. Останалите три решения № 324/19.ІІ.1999 г. на ІV г.о. на ВКС по гр.д.№ 7/1998 г., № 1115 от 20.Х.2008 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 4475/2007 г. и № 610/22.VІІІ.2001 г. на ІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 40/2001 г. са по приложение на чл. 23 от СК(отм.), поради което и по отношение на тях липсва сходство с настоящия казус. От това следва изводът за отсъствие на предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване на касаторката М. Ю. А. спрямо въззивното решение на Ш. окръжен съд е неоснователно и следва да се отклони, поради отсъствие на изискванията на чл. 280 ал.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ш. окръжен съд от 16.ХІІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 383/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: