О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1246
София, 08.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 915 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Л” АД, Б. против решение № V-12/12.02.2009 г. по гр.д. № 852/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът касация П. Я. Д. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е отговорил на жалбата.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е уважил искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Приел е, че заповедта за дисциплинарно уволнение е незаконна, защото работодателят не е установил извършването на нарушението, за което е наложено наказанието.
Съдът е посочил, че протокол от служебно разследване на опит за кражба на нефт от предприятието, съставен от работодателя, съставлява частен свидетелстващ документ, който съдържа изгодни за съставителя твърдения. Поради това е посочил, че той не може да установи, че уволненият служител Д. е направил опит в съучастие с други работници да изнесе бензин. От разпита на доведените от страните свидетели съдът е установил, че С. и А. , които са подписали протокола от служебното разследване, са видели само заловения извършител на опита за кражба – К. От охранителите узнали, че има още две лица, които му помагали, но те не били заловени и не били идентифицирани. От показанията на свидетеля В било установено, че по време на извършване на деянието, той бил с уволнения Д. в дома му.
Съдът установил още, че към наказателна отговорност бил привлечен само К. , като той бил признат за виновен по повдигнатото обвинение с одобрено от съда по нохд № 1906/30.09.2008 г. споразумение. Същият, в досъдебното производство посочил Д. като помагач, но при разпита му пред гражданския съд заявил, че това не е истина.становено е още, че в обвинителния акт, повдигнат на К. при излагане на фактическата обстановка, не се сочи съучастие или помагачество на други лица и в частност, участие на Д. под някаква форма. Срещу него няма и повдигнати обвинения.
Въззивният съд е посочил, че споразумението по чл. 384 НПК обвързва гражданския съд с констатациите си относно деянието, противоправността му и виновността на дееца К. , но то не установява, че Д. е участвал в опита за кражба на нефтопродукти.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Процесуално-правният въпрос дали съдът е длъжен да преценява всички доказателства в съвкупност, е принципно важен, но не е от значение за конкретния спор, нито има отношение към конкретните касационни оплаквания. Не се твърди, че дадени доказателства не са обсъдени или, че са ценени изолирано от целия доказателствен материал. Касаторът е несъгласен с оценката на съда за протокола от служебно разследване и доказателствената му сила като документ, но разрешението на въззивния съд е съобразено с чл. 144 ГПК /отм./, то не противоречи и на цитираните в изложението съдебни актове. Този документ има обвързваща съда доказателствена сила само относно авторството, не и на удостовереното с него.
Не е ясно какво общо има принципът, прокламиран в чл. 4, ал. 2 ГПК /отм./ за равенството на страните в гражданския процес според касатора и това, че не е ангажирал доказателства. Известно е, че съдът има задължение да допусне доказателства, стига те да са относими, допустими и необходими. За да направи тази преценка, обаче, те първо трябва да са сочени от страните. В случая няма дори твърдение, че касаторът е искал допускане на конкретни доказателства. Решение 600-1990-ІІ ГО ВС, на което се позовава касаторът има предвид други процесуални правила, преди изменението на ГПК ДВ бр. 124/1997 г. Известно е, че непълнотата на доказателствата, когато се дължи на процесуалното бездействие на страна, не съставлява изобщо касационно основание, включително и според новия ГПК /ДВ бр. 59/2007 г./.
В точка 3 от изложението няма поставен правен въпрос, а твърдение на касатора за установяването на определени факти.
Повдигнатия въпрос за задължението на съда да посочи защо не кредитира показанията на даден свидетел, не е от значение за постановения резултат. Въззивният съд е кредитирал всички свидетелски показания. Друг е въпросът, че те не установяват поддържаното от работодателя.
В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от „Л” АД, Б. на РЕШЕНИЕ № V-12/12.02.2009 г. по гр.д. № 852/2008 г. на Бургаския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: