О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1240
София, 08.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 549 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Е. Х. А. чрез адв. И против решение на Софийски градски съд, постановено на 25.10.2008 г. по въззивно гр.д. № 2469/2006 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е отговорила, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Решението на въззивния съд е постановено по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ и с него е обезсилено това на първата инстанция, а производството по делото, като недопустимо е прекратено.
Съдът е установил, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1593/1998 г. на Софийския районен съд иска на З. Г. Ц. против А. Рафаилова Х. по чл. 108 ЗС за имот,идентичен с този по настоящия спор, e отхвърлен. Производството по същото дело в частта по иск с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ и предмет договор от 12.12.1986 г. между К народен съвет и А. Х. , било прекратено, поради пропускане на преклузивния срок за предявяването му.
Здравка Ц. в хода на исковия процес продала същия имот на Е. Х. А.. П. С. е наследник на ответника по гр.д. № 1593/1998 г. Анка Х.
При тези данни въззивният съд е приел, че страните по настоящото дело Е. А. и П. С. са обвързани от силата на присъдено нещо по приключилото вече дело. Е. А. не може да пререшава спора по чл. 108 ЗС, нито да предявява след срока, вместо частния си праводател, иска по чл. 7 ЗВСВОНИ, като го квалифицира по чл. 26 ЗЗД.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се обосновал с материално-правния въпрос нищожен ли е договора, с който наследодателят на ответника е закупила процесния имот от държавата чрез ИК ГНС.
Той не е от значение за резултата, постановен от въззивния съд, който не е разгледал материалноправния спор по същество, а се е занимал с процесуалните предпоставки за допустимост на исковия процес, съответно на първостепенния съдебен акт. Проблемът не е дали сделката е нищожна, а допустимо ли е предявяване на иск за това между насрещните страни, както и за пререшаване на спора по чл. 108 ЗС.
Представените от касатора Р-405-1995-ІV ГО, Р-130-2002-ІV ГО не разглеждат този процесуално-правен въпрос, а случаи на нарушения при придобиване на имотите от граждани в хипотезата на чл. 7 ЗВСВОНИ.
Въпросът относно същността на иска по чл. 7 ЗВСВОНИ също не е разрешен в обжалваното решение противно на постановеното в двата цитирани съдебни акта на ВКС. Както е изяснено и в ТР № 1* г.-ОСГК ВС РБ, искът по чл. 7 ЗВСВОНИ е за установяване валидността на сделката, по силата на която е закупен имот, одържавен по някоя от хипотезите на чл. 1 и 2 ЗВСВОНИ и е специален по отношение на общото правило по чл. 26 ЗЗД. Следователно, всяко едно твърдение за порок на атакуваната сделка съставлява отделно, самостоятелно основание на иска и, за да бъде допустимо разглеждането му, то следва да бъде заявено в преклузивните срокове, уредени в реституционния закон.
Известно е, че с пропущането им, правата на приобретателите по сделките са стабилизират и не могат да бъдат атакувани от правоимащите лица по ЗВСВОНИ нито чрез нови искови процеси, нито по пътя на прибавяне на нови основания по висящи искови процеси или чрез възражения. Това се отнася и до универсалните и частни правоприемнци на субектите, претендиращи реституция.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Ответникът по касация е направил искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Молбата е основателна и трябва да се уважи, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от Е. Х. А. чрез адв. И на решение, постановено от Софийски градски съд на 25.10.2008 г. по въззивно гр.д. № 2469/2006 г.
ОСЪЖДА Е. Х. А. да заплати на П. П. С. сумата от 500 лв. – съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: