Определение №1235 от по гр. дело №772/772 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
№1235
София, 04.09.2009 г.
 
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи септември през две хиляди и девета  година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:           АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 772  по описа за 2009 г. взе предвид следното:
 
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Ж. Т. А. и Х. К. Т. чрез адв. С против решение № 433/15.01.2009 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 735/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 285 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3 ГПК
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решението е уважен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и съдът е признал за нищожен, като привиден договор за продажба на дворно място от А. Т. Н. на Ж. А. Т. по време на брака му с Х. К. Т. Симулацията е установена от обратно писмо, подписано от страните по привидната сделка.
Поставеният в изложението въпрос: при разкриване на симулация съдът длъжен ли е служебно да обяви валидността на прикритата сделка, в случая няма пряко отражение върху крайния резултат по спора. Въззивната инстанция е посочила, че не е сезирана с искане по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, но въпреки всичко е обсъдила действителността на прикритата сделка, като е направила извод, че тя също е нищожна поради невъзможен предмет. Касационни оплаквания против това заключение не са направени, нито обосновка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, каквото и разрешение да се даде относно служебното приложение на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, то няма да се отрази върху неблагоприятния за касаторите резултат.
Правото на защита и равнопоставеността на страните, са основополагащи принципи в гражданския процес. Ако, като се позовава на тях касаторите имат предвид недопускане на поискана от тях съдебно-техническа експертиза, то поставеният процесуално-правен въпрос за задължението на съда да събира посочените от страните доказателства, не е разрешен в противоречие с приложените съдебни решения, нито изясняването му в случая е нужно за точното приложение на закона и развитието на правото. Съдът допуска само относимите, допустимите и необходими доказателства и доказателствени средства. Старозагорският окръжен съд е сторил точно това. С мотивирано определение е отказал да допусне експертиза, с която се цели установяване готовността на касаторите /ответници по иска/ да изпълнят прикритата сделка и причината, поради която до момента не са го сторили. Тези обстоятелства нямат никакво отношение към валидността както на привидната, така и на прикритата сделка.
Въпросът дали съдът може да зачете разпореждането, извършено от Ж. Т. А. с дела на съпругата си Х. Т. чрез подписване на обратното писмо, не налага допускане на касационното обжалване с оглед точното приложение на чл. 22, ал. 2 СК и за развитие на правото. Безспорно, волеизявленията на страните по договора за продажба, че той е симулативен, не е разпореждане с придобитото по привидната сделка, а разкрива действителните намерения на съконтрахентите. Следователно, няма изискване да е предприето едновременно от купувача и неговата съпруга. Няма твърдения, че обратното писмо е подписано с намерение да се злепоставят интересите на съпругата на Ж. Т. и самото то да е симулативно. Хрисо Т. също така и не твърди, че обективираната в нотариален акт № 166/2006 г. сделка е действителна, като волята на съконтрахентите по нея е продажба на дворно място срещу посочена цена. Без значение е дали Х. Т. е „съгласна” с действията на съпруга си, а каква е била неговата действителна воля при сключване на договора по нотариален акт № 166/2006 г., съответно дали той е симулативен.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от Ж. Т. А. и Х. К. Т. чрез адв. С на решение № 433/15.01.2009 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по въззивно гр.д. № 735/2008 г.
 
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top