О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1251
София, 09.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 496 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Г. Б. Г., приподписана от адв. А от АК – Велико Търново против решение № 573/25.11.2008 г. по гр.д. № 687/2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
В процедурата по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба са уважени искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът установил от писмено изявление, подписано от Г. Г. , че на 23.06.2002 г. е получила от М. Г. 2200 евро в заем за срок до месец ноември 2002 г. С помощта на съдебно-почеркова експертиза е прието, че документът е написан и подписан от автора. Съдът е изложил съображения, че той има характеристиките на разписка, удостоверяваща получаване на отразената в него сума. Твърдението на Г. , че е съставила документа при заплаха е недоказано – страната не е ангажирала никакви доказателства.
Посочено е, че няма данни, а и твърдения от заемополучателя Г. да е върнала сумата, а от 01.11.2002 г. е изпаднала и в забава, за което дължи обезщетение в размер на законната лихва. Съдът е приел за основателно възражението на Г. Г. за погасяване по давност на задължението за лихва в периода 01.11.2002 – 26.06.2004 г. и е присъдил такава само за времето от 26.06.2004 г. – 26.06.2007 г. в размер на 1648,10 лв., както и за периода след 26.06.2007 г. до окончателното изплащане на главницата.
От изложението по чл. 280 ГПК настоящият състав не може да направи извод, че касационната жалба следва да бъде допусната, за да бъде разрешен съществен материалноправен и/или процесуално правен въпрос.
То повтаря касационната жалба, в която се прави оплакване за неправилност в извода на съда, че Г. не била ангажирала доказателства за твърдяния от нея порок на волята при подписване на удостоверението-разписка. Не е ясно, обаче, защо според касатора това не е вярно и какви доказателства установяват действия под заплаха. Поддържа, също така, че няма договор за заем, а само удостоверение и поради това, не дължи плащане.
От съдържанието на тази касационна жалба, както и от „изложението” настоящият състав също не може да извлече кой е правният въпрос, по който съдът се е произнесъл и, който обуславя допускане на касационното обжалване, защото от него зависи резултата по спора. Наличието на заемен договор в конкретния случай и дали волеизявлението по частния документ, издаден от Г. е опорочено, са правни заключения. С тях касатора не е съгласен, но не е изяснил по какви материалноправни и процесуално правни въпроси въззивният съд се е произнесъл, за да достигне до тези неблагоприятни изводи и то, в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд или при противоречиво разрешаване от съдилищата, или при необходимост от разглеждането им за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос има и принципно значение за правоприлагането. Остава обаче изискването той да е посочен или поне установим, а също така да е от значение за постановения от въззивния съд резултат.
Нужно е освен това и аргументация с оглед преценката на отделните хипотези, които са уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, при които може да се допусне касационното обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от Г. Б. Г. на решение № 573/25.11.2008 г., постановено от Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 687/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: