О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1236
София, 04.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 371 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. М. А. чрез адв. П от АК – Ямбол против решение № 268/08.12.2008 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 436/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и условието на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът по касация С. М. П. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба, съдът е уважил иска по чл. 227 ЗЗД на С. П. за отмяна на дарение по нот. акт № 179/2005 г. до ? ид.ч. от прехвърления имот. Прието е, че дарителят П. е изпаднала в нужда от издръжка при установен месечен доход от 148,55 лв. и нужни средства от 280,57 лв. Съдът е направил извод, че тази нужда е трайна, като е изходил от здравословното състояние на П. , установено от съдебно-медицинска експертиза, решения на ТЕЛК и свидетелски показания, както и от единствения й сигурен източник на средства – пенсия за прослужено време и старост. Съдът е посочил, че дори поканата до А. , връчена чрез майка му К. С. , да не се зачете като искане от П. за издръжка, то такава е отправена от нея най-късно с връчване на исковата молба, което е сторено на 09.01.2007 г. А. е отказал и такава не е осигурявана включително до устните състезания пред въззивния съд – 25.11.2008 г.
Въззивният съд е изложил съображения, че надареният не е освободен от задължение да даде издръжката, от която надарената има нужда само поради факта, че е студент – той е в трудоспособна възраст, здрав е и може да си осигурява доходи, както и да изпълни моралния дълг към дарителя.
От изложението по чл. 280 ГПК настоящият състав не може да направи извод, че касационната жалба следва да бъде допусната, за да бъде разрешен съществен материалноправен и/или процесуално правен въпрос.
Относно предмета на делото, доколкото самият спор не е изключен изрично от касационен контрол, единственото ограничение, е обжалваемият интерес.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Разрешаването им ще има значение за резултата по конкретното дело.
От съдържанието на изложението и на касационната жалба /, настоящият състав приема, че касаторът обосновава допускането на касационното обжалване със следните правни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение, като констатира, че то е постановено от първата инстанция при липса на родова подсъдност; от кой момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск по чл. 227, б. „в” ЗЗД.
Разрешение по тях не се налага, защото каквото и да е то, няма да има отражение върху валидността и правилността на обжалваното решение.
Въпросът за цената на иска, на което се основава твърдението за неподсъдност на спора на районен съд като първо инстанция, е поставен от П. А. едва в касационната жалба. Съгласно изричното правило на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ това възражение може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Ето защо, този въпрос нито е разглеждан от въззивната инстанция, нито може да се проверява в касация.
Без значение е също от кога започва да тече давностния срок за предявяване на иск по чл. 227, б. „в” ЗЗД, защото ответникът, сега касатор не е правил подобно възражение в инстанциите, разгледали спора по същество. Те не могат служебно да прилагат погасителната давност, а страната не може да се позовава на нея едва в касационната инстанция.
В изложението също така касаторът е изразил несъгласие с фактическите и правни заключения на въззивния съд, че дарителят е изпаднал в трайна нужда. Не са изведени материално-правни и/или процесуално правни въпроси, при чието разрешаване съдът да е достигнал до тези неблагоприятни за касатора заключения. Представени са и съдебни решения по искове с правно основание чл. 227, б.”в” ЗЗД, но даденото в тях разрешение по различни правни въпроси не е противоречиво, нито се различава от постановеното от въззивния съд. Той също е обсъдил нужната на дарителя издръжка на базата на средно-статистични показатели чрез съдебно-икономическа експертиза, но и с оглед социалната среда и конкретни нужди на дарителя, като е намалил предложената от експерта месечна сума с разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, за образование и е коригирал средствата за здравеопазване според заболяванията и необходимото медикаментозно лечение.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, като касаторът трябва да заплати на противната страна направените в инстанцията съдебно-деловодни разноски: 350 лв. платен адвокатски хонорар .
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от П. М. А. чрез адв. П от АК – Ямбол против решение № 268/08.12.2008 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 436/2008 г.
ОСЪЖДА П. М. А. да заплати на С. М. П. 350 лв., сторени от нея разноски в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: