О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№415
София, 02.07. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 716 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от „Ай К. А. И. Т. С. Д. Т. ЛТД Ш. ” ООД, Л. , Р. Турция, представлявано от К. А. чрез адв. Г срещу определение № 1210/2009 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1002/2009 г.
С него, като е потвърден акт на Хасковския окръжен съд, с който е върната исковата молба на „Ай К. А. И. Т. С. Д. Т. ЛТД Ш. ” ООД против Прокуратурата на Р. Б. поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса.
Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Прокуратурата на Р. Б. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Представено е приложение с основания по см. чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че на са налице предпоставките, предвидени в закона за допускане на касационното обжалване.
„Ай- К. А. И. Т. С. Д. Т. ЛТД Ш. ” ООД е предявил против Прокуратурата на Р. Б. частичен иск за 40 000 евро – дължимо обезщетение за пропуснати ползи от неоснователно задържане по следствено дело № 67/2006 г. от ОСС – Хасково на товарен автомобил „Волво”, собственост на ищеца – фирма превозвач.
Сезираният Хасковски административен съд, като е изложил съображения, че деянието, от което се претендира настъпването на вредата за ищеца не е административно по своя характер, е изпратил делото по подсъдност на Хасковския окръжен съд.
Последният го е прекратил като недопустимо, защото ищецът не може да търси отговорност от Прокуратурата на РБ по чл. 2 ЗОДОВ.
Въззивният Пловдивски окръжен съд е отменил това определение, като е указал на окръжния съд да уточни претенцията, както и сам да я квалифицира, съответно да приложи общите правила за деликт.
След изпълнение на указанията, окръжният съд е приел, че правоотношението, на което е основана исковата молба не се регулира от специалния ЗОДОВ, посочил е приложимата материалноправна норма – чл. 49 ЗЗД и е указал на ищеца да заплати държавна такса.
Последният не е изпълнил, като поддържа, че искът му е искът му е по чл. 1 ЗОДОВ.
В резултат на това, исковата молба е върната.
Разпореждането на първостепенния съд е потвърдено с обжалваното определение, постановено от въззивния Пловдивски апелативен съд.
Касаторът не е формулирал прецизно въпросите, които според него са мотивирали въззивната инстанция да достигне до постановения резултат и, които налагат допускане на касационното обжалване поради някое от допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че въпросите могат да бъдат уточнени и те са следните: за вреди причинени от правозащитни органи приложим ли е ЗЗД, при наличие на специален закон – ЗОДОВ и когато ответник е правозащитен орган искът трябва ли да се квалифицира по чл. 2 ЗОДОВ или може да е с правно основание чл. 1 ЗОДОВ.
Въпросите са от значение за постановения резултат, защото квалификацията на иска определя и правилността на указанието за внасяне на държавна такса, а от там и за законосъобразност на акта по чл. 129, ар. 3 ГПК.
Даденото в обжалваното определение разрешение не противоречи на приложените от касатора съдебни актове, а и на трайната съдебна практика.
В Р-1370-1992-ІV ГО ВС РБ е указано, че след влизане в сила на ЗОДВПГ /заглавието изм. ЗОДОВ/ за вреди, причинени от правозащитните органи на държавата от незаконно повдигане на обвинение и осъждане, е приложим специалния нормативен акт, а не ЗЗД.
Определението на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. № 163/2008 г. е по повдигнат спор за подсъдност. Съставът е посочил, че действията на инспектори от съдебния инспекторат към министъра на правосъдието не попадат в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ, в който са уредени хипотези на отговорност на правозащитни органи. Спорът е за вреди от административна дейност на административни органи, поради което и следва да се квалифицира по чл. 1 ЗОДОВ.
В разглеждания случай ответник е не административен орган, а правозащитен и е за вреди, които, безспорно не попадат в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ. Действията на прокуратурата, от които е претърпяна вреда, пък не са административна дейност. В приложените съдебни актове, на които се позовава касатора не е прието, че винаги, когато ответник по иск е държавата, съответно неин орган, приложимият закон е ЗОДОВ. Напротив, изследвани са спорове, които попадат в изричните хипотези на чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ. Не е постановено, че и извън специалните случаи, регулирани от ЗОДОВ, той намира приложение. Освен това, обилна, трайна и непротиворечива е съдебната практика, че във всички казуси, за които ЗОДОВ не се прилага, увредените правни субекти от действията на държавата и нейните органи, имат гарантираната правна възможност да реализират правата си, съответно да получат обезщетение по общия ред, който е ЗЗД. Разликата в уредбата на деликтната отговорност по ЗЗД и в ЗОДОВ е не само в предварителното внасяне на държавна такса, но още и в подлежащите на доказване факти и съдопроизводствени правила.
Известно е също така, че ищецът е този, които очертава предмета на спора /страни, правопораждащи юридически факти и петитум/. Правилната материално-правна норма, относима към заявеното субективно право, обаче, съдът е длъжен сам да определи.
Ето защо, той не е обвързан от неправилната квалификация, дадена от ищеца.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 1210/2009 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 1002/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: