ОПРЕДЕЛЕНИЕ
No 389
София, 20.10.2008г.
Върховният касационен съд на Република България. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 1251 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.274 ал. З т.1 от ГПК по частната касационна жалба вх. № 8137/04.VI.2008r. на адвокат Т. М. като процесуален представител на Й. К. Р. , Д. К. К. , А. К. Д. тримата от гр. Б., и Я. К. О. от с. Т.. община А., срещу определението на Бургаския окръжен съд от 19.V.2008r. по ч.гр.д. № 217/2008г., с което е потвърдено определението на Айтоския районен съд от 22. И.2008г. по гр.д. № 67/2007г.. с което производството по предявените от касаторите срещу Д. Г. Г. К. Д. Г. и Г. Д. Г. , тримата от гр. Б., искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателя на ищците К. Д. преди образуването на ТКЗС с. Т. е бил собственик на лозе с площ 4.5 дка в м. Жокар бунар“ в землището на с.с. при конкретно посочени граници, в обхвата на което попада и имот № 161 по КП на същата местност с площ 555 кв.м при конкретно посочени граници, е прекратено поради недопустимост на исковете.
Частната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос по приложението на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС. че е в противоречие с практиката на ВКС, с пар.4к ал.1 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и с чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ и изводът на съда, че административното производство по отношение на процесния имот е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността, въпреки че по силата на посочените разпоредби възстановяването, съответно придобиването на собственост върху имоти по пар.4а и пар.4б. се извършва/приключва със заповед на кмета на общината. Сочи се и че изясняването на спора по настоящото дело е от значение и за точното прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО. намира, че не са налице в случая сочените в жалбата и предвидени в чл.280 ал.1 т.1 и т. З от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваното определение. Бургаският окръжен съд е приел, че първоначално предявеният от ищците иск е да бъде постановено възстановяване правото им на собственост в стари реални граници върху имот № 161 по плана на с. Т., представляващ част от лозе с площ 3 дка в м.“Кокар Бунар“, при твърдения, че са наследници на К. Д. , че с влязло в сила решение по гр.д. № 3255/1993г. им е признато правото на собственост върху това лозе, че с договор за замяна на недвижими имоти от 28.XII. 1998г. по пар.4 от ЗСПЗЗ ПК Айтос е заменила земя в м.“Биюк хасан’ за имот № 1* че в разписния лист като ползвател на имот № 161 е записана М. Анг. Георгиева и че отказът на ПК да възстанови целият имот е неправилен. С молба вх. № 711/04.IV.2007r. ищците са променили петитума, като са поискали да се приеме за установено по отношение на ответниците и на Община А., че наследодателят им е бил собственик преди образуването на ТКЗС на лозе с площ 4.5 дка в посочената местност, обхващащо имоти № 1* и 162. В хода на процеса претенцията относно Община А. е оттеглена и производството прекратено.
При това положение е направен извод, че обстоятелствата, на които се основава първоначалният иск, сочат правна квалификация по чл.14 ал. З от ЗСПЗЗ. При заявения петитум. обаче, този иск е недопустим, тъй като в производството по посочената разпоредба съдът няма такова правомощие. Освен това, този иск е недопустим и на основание чл.299 от ГПК, тъй като е налице влязло в сила решение по гр.д. № 3255/1993г. по реда на чл.14 ал. З от ЗСПЗЗ, с което на ищците вече е признато правото на собственост върху лозе с площ 3 дка в посочената местност, част от което е и имот № 161.
От друга страна, молбата на ищците №1/04.IV.2007r. е такава за изменение на иска. С нея се въвеждат нови фактически твърдения извън първоначално заявените – че наследодателят на ищците е бил собственик на имота преди образуването на ТКЗС, като едновременно с това се променя и вида на търсената защита, изразяваща се в признаване правото на собственост на наследодателя преди образуването на ТКЗС не само върху имот № 1* а и върху цялото лозе с площ 4.5 дка. Такова изменение е недопустимо по силата на чл.214 ал.1 от ГПК. тъй като води до предявяването на нов иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ. Освен това, с решение № 31T/24.VII.1998г. на ПК Айтос на ищците е отказано възстановяването на лозето поради попадането на имота в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ. А в случаи на окончателен отказ в административното производство за възстановяване на собствеността предявяването на иск по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо /ТР № 1/1997г., т.2/.
Съгласно чл.280 ал.1 т., и т. З от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, а предвид препращатата разпоредба на чл.274 ал. З от ГПК – и определения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона.
В разглеждания случай при тълкуването на съображенията на касаторите в изложението им по допустимостта на касационното обжалване се налага извод, че те сочат като основание за това само съществен материалноправен въпрос, а именно приключило ли е административното производство с окончателен отказ за възстановяване на собствеността върху процесния имот, попадащ в терен по пар.4а и пар.4б. с решението на ПК от 1998г., въпреки че по силата на чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ и пар.4к ал.1 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването, съответно придобиването на право на собственост върху такива имоти се извършва/приключва със заповед на кмета на общината.
Касаторите не сочат в изложението си конкретно решение на ВКС. обосноваващо твърдението им за произнасяне от въззивния съд по този въпрос в противоречие с практиката на ВКС. С оглед на това твърдението им е необосновано, поради което не са налице предпоставките за допускане на обжалването по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т. З от ГПК. Това основание за обжалване е налице в случаите, когато решението на ВКС по повдигнат от страната съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос ще допринесе за еднаквото тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото. Въпросът дали с решението на ПК от 1998г. административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване правото на собственост върху процесния имот. намиращ се върху терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въпреки липсата на заповед на кмета на общината по чл.28а ал.1 от ППЗСПЗЗ и пар.4к ал.1 и ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е съществен в разглеждания случай. Това е така, тъй като той е само един от изложените във въззивния акт аргументи за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, и то не решаващ, защото всеки от останалите аргументи, представляващи произнасяне по съществен процесуален въпрос, е със самостоятелно значение в тази насока. Следователно дори да се приеме, че относно релевираният от касаторите в изложението им по чл.284 ал. З т.1 от ГПК съществен материалноправен въпрос са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т. З от ГПК, това не би могло да доведе до преодоляване и на останалите решаващи основания за недопустимост на иска, тъй като те не се сочат като основания за допускане на касационното обжалване и не са предмет на настоящото производство по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Бургаския окръжен съд, граждански състав, на 19.V.2008r. по ч.гр.д. № 217/2008г. въззивно определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: