О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1233
София, 03.09.2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 449 по описа за 2009г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. А. К., приподписана от адв. В против решение № 321/07.11.2008 г. по гр.д. № 398/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответника по касация В. С. Л. чрез адв. Ж отговоря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
В процедурата по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е уважен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съдът е приел, че ищецът в качеството си на кредитор се ползва от изпълнителен лист за сумата 20 800 германски марки, лихви за забава и разноски от 416 лв. Вземането произтича от договор за заем, по което длъжници са съпрузите Д. и С. К. . Те се разпоредили със свой имот след възникване на задълженията, като го продали на Д. А. –баба на Д. К. за сумата от 5 800 лв. Съдът е приел, че сделката е увреждаща за кредитора – ищец, както и, че не е оборена презумпцията за знание по чл. 135, ал. 3 ЗЗД у купувача.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
От изложението по чл. 280 ГПК настоящият състав не може да направи извод, че касационната жалба следва да бъде допусната, за да бъде разрешен съществен материалноправен и/или процесуално правен въпрос.
То повтаря касационната жалба, в която единственото касационно основание е допуснато нарушение на съдопроизводстевните правила поради необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Оплакването е също бланкетно. От съдържанието на касационната жалба настоящият състав също не може да извлече кой е правният въпрос, по който съдът се е произнесъл и, който обуславя допускане на касационното обжалване, защото от него зависи резултата по спора.
След решението на Конституционния съд на Република България № 4 от 16.06.2009 г. по к.д. № 4/2009 г. на /публ. ДВ на 23.06.2009 г./ не отпадна необходимостта от преценка за допустимост на касационното обжалване. Текстът на чл. 280, ал. 1 ГПК само в частта относно думата „съществен” е определен за противоконституционен с което значи, че не е необходимо същият въпрос има и принципно значение за правоприлагането. Остава обаче изискването той да е посочен, а също така да е от значение за постановения от въззивния съд резултат.
В случая, касаторът не е развил и аргументи с оглед преценката на отделните хипотези, които са уредени в чл. 280, ал. 1 ГПК, при които може да се допусне касационното обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ по касационна жалба, подадена от Д. А. К., приподписана от адв. В на решение № 321/07.11.2008 г., постановено по гр.д. № 398/2008 г. от Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: