О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 224
гр.София, 07.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ:Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 196/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК вр. чл.70 от ГПК (отм.).
Образувано е частна жалба на Р. Д. Й. и Й. Д. Й. срещу определение на Софийски апелативен съд от 25.02.2010 г. по гр.д. № 3403/ 2009 г., с което частните жалбоподатели са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размер 557 лв на основание чл.65 ал.1 от ГПК (отм.).
В частната жалба се твърди, че процесуалният представител на ищците бил във фактическа невъзможност да осъществи защитата на доверителите си (сега частни жалбоподатели) поради тежкото му заболяване и поради смъртта на друг адвокат, на който била възложена подготовката за делото пред въззивната инстанция. Считат, че тези факти обуславят обективна невъзможност да се направят своевременно нужните доказателствени искания пред въззивния съд и че поради това не е имало никакво основание за санкциониране на страните по делото. Молят обжалваното определение да бъде отменено със законните последици.
Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, обаче разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Въззивното производство пред Софийски апелативен съд е образувано по жалба срещу решение на СГС, постъпила на 29.09.2009 г. Подадена е от адв. М като пълномощник на ищците (сега частни жалбоподатели). В жалбата няма направени доказателствени искания, заявена е декларация, че такива искания ще бъдат релевирани по-късно. Едва в първото съдебно заседание пред въззивния съд процесуалният представител на въззивниците е поискал назначаване на експертизи. Искането е уважено, като поради несвоевременното му заявяване ищците са осъдени да заплатят таксата по чл.65 ал.1 от ГПК (отм.).
Определението е правилно. Съгласно чл.198 б.”Д” от ГПК (отм.) – новите доказателства, които жалбоподателите искат да се съберат във въззивното производство, трябва да бъдат посочени в жалбата. В конкретния случай това процесуално задължение не е изпълнено. Доказателствата са поискани едва в съдебно заседание и точно това е станало причина за отлагане на делото. Налице са всички предпоставки по чл.65 ал.1 от ГПК (отм.) за осъждане на жалбоподателите да платят допълнителна държавна такса.
Съображенията в частната жалба, че адв. К не е била в състояние да подготви защитата на жалбоподателите, освен че са недоказани, са ирелевантни. Поведението, поради което страната причинява отлагане на делото поради несвоевременно искане за доказателства, се преценява в лицето на самата страна. Още повече, че в случая ищците са имали двама адвокати, всеки със самостоятелни права, като нито има данни пълномощното на адв. Н да е оттегляно, нито има данни за прекратяване на пълномощното на адв. М поради смърт на пълномощника. Доказателства за обективни пречки пред адв. Н са представени само за период 27.04 – 07.05.2009 г. Въззивната жалба е подадена едва на 29.09.2009 г., съответно несвоевременните искания са направени едва на 25.02.2010 г. (седем месеца, след като са отпаднали обективните пречки пред адв. Н).
Ето защо няма основания за отмяна на съдебният акт, с който жалбоподателите са санкционирани поради процесуално бездействие, водещо до отлагане на производството по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд от 25.02.2010 г. по гр.д. № 3403/ 2009 г., с което Р. Д. Й. и Й. Д. Й. са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса в размер 557 лв на основание чл.65 ал.1 от ГПК (отм.).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: