О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.309
София, 20.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №266/2010 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. М., град Г., подадена от пълномощника му а. Ц, срещу определение №92 от 24.11.2009 год. по гр.дело №С91/2009 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 29.09.2009 г. по гр. д. №С-27/2009 г. на Софийския градски съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на К. за у. на и. , придобито от престъпна д. срещу Г. И. М. чрез налагане на възбрана върху гараж №3 с площ 20.53 кв.м., изграден в груб строеж в партерния етаж на жилищна сграда в УПИ * в кв.42А по плана на град С., м. „З” и запор върху два леки автомобила – „Ф” с рег. № Е* и „Ф” с рег. №Е 5576 АР.
Ответникът по частната жалба К. за у. на и. , придобито от престъпна д. оспорва жалбата.
В изложението по чл.274, ал.3 ГПК във вр. с чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. В него има само твърдения за това, че по принцип произнасянето по въпроса, касаещ отнемането на и. на едно лице от К. за у. на и. , придобито от престъпна д. , представлява съществен материалноправен въпрос, тъй като се налага обезпечение върху цялото движимо и недвижимо и. на лицето, част от което е придобито много преди извършване на престъплението. В процесния случай се обжалва определение за налагане на възбрана на гараж и запор на два автомобила, а не на цялото движимо и недвижимо и. на жалбоподателя. В настоящото обезпечително производство въобще не се проверява наличието на причинна връзка между престъпната д. и придобиването на имуществото, поради което е без значение дали то е придобито преди или след извършването на престъплението. Липсата обаче на конкретни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на определението. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивния акт до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в самата жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определение №92 от 24.11.2009 год. по гр.дело №С91/2009 г. на Софийския апелативен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №92 от 24.11.2009 год. по гр.дело №С91/2009 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.