Определение №219 от 1.4.2010 по ч.пр. дело №125/125 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
№ 219
 
София 01.04.2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март, две хиляди и десета година в състав:
 
                                           Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА             
                                                           Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ 
 
                                                                          БОРИС ИЛИЕВ
 
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №125/2010 г.
 
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. „К”, град С., срещу определение от 06.01.2010 г. по гр. д. №162/2008 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено определение от 27.11.2007 г. за допускане обезпечение на предявен иск по чл.209, ал.3 ГПК/отм./ от жалбоподателя срещу Т. „К”, град С., тъй като с влязло в сила решение е отхвърлен обезпечения иск.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че при подаването на 03.10.2008 г. на молбата от председателя на Т. „К”, град С., за отмяна на обезпечението, последният е действал без представителна власт, тъй като кооперацията е била в ликвидация и е следвало да се представлява от ликвидатора. Към датата на постановяване на определението за отмяна на обезпечението, кооперацията е била заличена. Освен това не е отпаднала и обезпечителната нужда, тъй като с Т. „К”, град С., има други висящи дела за делба на недвижими имоти.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В случая жалбоподателят е изложил твърдения за липса на представителна власт на другата страна по делото. Никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен при предвидена от закона процесуална субституция, каквато в случая няма. Правилен е изводът на въззивния съд, че след като обезпеченият иск по чл.209, ал.3 ГПК/отм./, предявен от Т. „К”, град С., срещу Т. „К”, град С., е отхвърлен с влязло в сила решение, то трябва да се отмени наложеното обезпечение, тъй като ищецът вече не се нуждае от обезпечителна защита по този иск. Дали между същите страни има и други висящи дела, по които би могла да се ползва постановената обезпечителна мярка е правноирелевантно, тъй като отпадането на обезпечителната нужда се преценява само по обезпечения иск, а не и с оглед на други висящи съдебни спорове между страните.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 06.01.2010 г. по гр. д. №162/2008 г. на Старозагорския окръжен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
 
2.
 

Scroll to Top