О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 671
София 17.06.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и десета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 42/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивската окръжна п. срещу решение №1636 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 2619/2008 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №51 от 30.06.2008 г. по гр.дело №954/2008 г. на Пловдивския районен съд за осъждане на П. на Република България да заплати на Н. Г. И. сумата 1 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от поддържано незаконно обвинение по сл. дело №731/2001 г. по описа на ОСС – Пловдив, прекратено с постановление от 27.07.2007 г. на Пловдивската районна прокуратура.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. И., град П., оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от Н. Г. И. срещу същото решение в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за разликата над 1000 лв. до 3000 лв.
В жалбите са изложени доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1636 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 2619/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касаторите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се решават противоречиво от съдилищата. В съответствие с трайно установената съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен или занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски или по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1636 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 2619/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.