О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
София 03.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4467/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Я. М. и Р. Т. М. , двамата от град В., подадена от пълномощника им адвокат Г, срещу въззивно решение №531 от 23.05.2008 г. по гр. дело № 2146/2007 г. на Варненския окръжен съд в частта, която е оставено в сила решение №2581 от 30.07.2007 г. по гр.дело №850/2006 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения срещу тях ревандикационен иск. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решениев в частта, с която по отношение на В. Я. М. и Р. Т. М. е прието за установено правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на град В., кв. „В”, представляващ разликата над 2 932/3094 идеални части до цялото място с площ от 600 кв.м., съставляващо имот пл. №220 по ПКП на СО „П” от 2000 г. Отхвърлено е искането на И. Г. И. за признаване за установено правото му на собственост върху имота за разликата над 2 932/3094 идеални части до цялото място с площ от 600 кв.м. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата част за признаване за установено, че И. Г. И. е собственик на 2 932/3094 идеални части от имота и за осъждане на В. Я. М. и Р. Т. М. да му предадат владението върху имота. Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик само на 2 932/3094 идеални части от имота. Ответниците не са станали собственици на имота по реда на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като съществуващата постройка не е сграда.
Ответникът по касационната жалба И. Г. И. , град В., оспорва жалбата.
Касационна жалба е постъпила и от И. Г. И. срещу същото решение в частта, с която е отхвърлен искът за признаването му за собственик на имота за разликата над 2 932/3094 идеални части до цялото място с площ от 600 кв.м.
По жалбата на В. Я. М. и Р. Т. М. Касаторите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени материалноправни въпроси относно това собствеността върху кои имоти, извън границите на урбанизираните територии подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и ако процесният имот никога не е бил нива, подлежи ли на реституция по този ред; в тази връзка приложима ли е разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, както и какво е сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №531 от 23.05.2008 г. по гр. дело № 2146/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на В. Я. М. и Р. Т. М. Повдигнатите от касаторите материалнолноправни въпроси са съществени, но те нямат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика. Според нея всички земи, които са земеделски по смисъла на чл.2 ЗСПЗЗ, независимо от това дали са ниви или не, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ, а за понятието „сграда” по смисъла на §4а, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ приложение намират разпоредбите на подзаконовите нормативни актове от благоустройственото законодателство, действащи към момента на построяването на сградата, както и разпоредбата на §1в, ал.3 ДР на ППЗСПЗЗ.
По жалбата на И. Г. И. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществен процесалноноправен въпрос относно възможността съдът да признае за собствена на ищеца по-малка част от имота от претендираната, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По тази жалба също не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №531 от 23.05.2008 г. по гр. дело № 2146/2007 г. на Варненския окръжен съд. Поставеният въпрос е съществен, но по него има трайно установена съдебна практика за наличието на възможност за признаване на само част от претендираното право на собственост върху недвижим имот, която е съобразена в разглеждания случай от въззивния съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №531 от 23.05.2008 г. по гр. дело № 2146/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.