О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София 03.04.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4698/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. М., Благоевград, подадена от пълномощника му адвокат М, срещу въззивно решение №357 от 01.09.2008 г. по гр. дело № 71/2008 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №3871 от 04.08.2005 г. по гр.дело №1434/2003 г. на Благоевградския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу ТПК „Р” искове за отмяна на решение на УС на кооперацията за съкращаване на длъжността „лекар”; за отмяна на заповедта на председателя на ТПК „Р” за уволнение поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1 400 лв. Въззивният съд е приел, че има реално съкращаване на щата, извършено от компетентен орган и уволнението на ищеца е законно.
Ответникът по касационната жалба ТПК „Р”, Благоевград, оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по съществени процесуалноправни въпроси относно несъобразяване на задължителната практика на ВКС – ТР №4/05.04.2006 г. по т.д. №4/2005 на ОСГТК на ВКС и задължителните указания на ВКС по тълкуването и прилагането на закона, които са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение №357 от 01.09.2008 г. по гр. дело № 71/2008 г. на Благоевградския окръжен съд. В случая въобще липсва формулиран съществен въпрос, а само се твърди несъобразяване с посочената по-горе задължителна практика и указания. Липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване прави обективно невъзможно и извършването на преценка за това дали е налице и някоя от следващите три специални предпоставки по чл. чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, обосноваващи приложното поле на касационното обжалване. Твърденията пък в самата касационна жалба са за нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения и представляват общи основния за незаконосъобразност по чл.281, ал.3 ГПК. Последните обаче не могат да се използват пряко като основания за допустимост на касационната жалба, тъй като касаят нейната основателност по съществото на спора. При въведеното със сега действащия ГПК само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочените от касатора нарушения и необоснованост биха могли единствено да послужат евентуално като основания за касиране на обжалваното въззивно решение поради неправилност, но не и като основания за допускане на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото те в крайна сметка се отнасят до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Обжалваното решение е съобразено със сочената от касатора задължителна практика на ВКС и дадените задължителни указания на ВКС с първото касационно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №357 от 01.09.2008 г. по гр. дело № 71/2008 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.