Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
София, 28.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 202/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на И. И. М. от гр. С. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 24.VІІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 307/2005 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
И. И. М. в качеството си на наследник на С. С. В. е предявил иск с правно основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ срещу наследниците на двамата сина А. и М. на общия наследодател С, бивш жител на с. К., починал на 4.ІІ.1958 г. за признаване за установено, че наследодателят С е притежавал описаните в 39 пункта на исковата молба ниви, ливади, лозя, овощни градини в землището на с. К., а нивата по п.38 – в землището на с. Г., които са били заявени от наследниците на А. С. В. от п.1 до п.28 пред Поземлената комисия гр. Б. и отказани с решения № 167КМ/94 и № 168 КМ/94 г. поради спор за материално право, а имотите от п. 29 до 39 на исковата молба заявени от наследниците на М. С. В. и отказани с решение № 139БЛ/1994 г. на ОПК гр. Б.. Тези земи били внесени в ТКЗС при образуването му през 1957 г. от наследодателя С. С решение на Дупнишкия районен съд от 30.ІV.2003 г. по гр.д. № 716/1995 г. искът му е отхвърлен като неоснователен.
По въззивна жалба на ищеца Кюстендилският окръжен съд с решението си от 24.VІІ.2007 г. по гр.д. № 307/2005 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е необосновано от фактическа страна, което е довело до незаконосъобразни правни изводи, поради което подлежи на отмяна.
От фактическа страна е установено по делото, че бившият жител на с. К. е починал на 4.ІІ.1958 и е оставил за свои наследници синове А. и М. и дъщеря Л. М. (починала преди общия наследодател през 1950 г.) и оставила четирима низходящи, между които и ищеца И. И. М.. Останалите наследници на Л. М. не участват по делото. Искът на И. М. по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е предявен срещу законните наследници на синовете А. , починал през 1965 г. и оставил три дъщери Н. , И. и С. А. и син Г. Ал. В. , както и срещу наследниците на сина М. , починал през 1988 г. и оставил за наследници М. В течение на производството по делото са конституирани на основание чл. 120 от ГПК наследници на починали ответници.
Безспорно по делото е, че С. В. е притежавал 100 дка земеделски земи в землището на с. К.. ТКЗС в с. К. е образувано през 1957 г. и според показанията на свид. Любен Г. , разпитан в съдебно заседание пред Дупнишкия районен съд на 22.І.1996 г. бивш главен счетоводител на ТКЗС, С. В. е внесъл в стопанството всичките притежавани от него земеделски земи около 100 дка, а синовете му не са влизали в стопанството със свои земи. Според показанията на разпитания в същото съдебно заседание на Дупнишкия районен съд свидетел И, който е бил изпълнител по бюджета в селото, само дядо С. плащал данъци за притежаваните земи и животни, а не и децата му.становено е от писмени доказателства по делото – служебна бележка № 1/11.ІV.1995 г. на К. на с. К., че емлячните списъци за земята са унищожени, а от у-ние № 17/5.ІІІ.1995 г. на Л. съвет на СС Б. с.сойка, община Б., че опис-декларациите за членство в ТКЗС с. Б. и с. К. не са запазени.
Пред Поземлената комисия наследника на А. В. Г. А. В. е подал заявление за възстановяване собствеността върху 23 пункта земеделски земи с площ от 57 дка, а е подал и декларация за притежаваните от наследодателя му имоти в землището на с. К. с площ общо 66 дка под вх. № 43/25.ІІ.1992 г. До общинската поземлената комисия с. Б. е постъпило заявление от М. М. В. , наследник на М. В. № 254/27.ІІ.1992 г. за възстановяване на земите на М. С. В. , декларирани на 3.ІІ.1994 г. по чл. 12 ал.3 от ЗСПЗЗ с нотариално заверен подпис за 39 дка. С решения на Поземлената комисия гр. Б. от 29.ІІІ.1994 г. е отказано на посочените заявители като наследници на М. и А. В. да се признае правото за възстановяване собствеността с план за земеразделяне поради наличие на спор за материално право. Именно при наличието на постановените откази на Поземлената комисия да възстанови претендираните от наследниците А земеделски земи, на 14.ІV.1995 г. ищецът като наследник на дъщерята Л. на общия наследодател С е предявил иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ да се признае, че процесните земи описани в 39 пункта на исковата молба в землището на с. К. са били притежание на общия наследодател С към момента на внасянето им в ТКЗС през 1957 г.
Възраженията на ответниците по делото като наследници на синовете А. и М. В. срещу претенцията на ищеца се основават на твърдения за извършена между двамата сина и баща им през 1930 г. приживна делба, по силата на която бащата си бил запазил 10 дка за себе си, а останалите разделил между синовете си, докато дъщерята Л. , която била вече семейна, не получила никакви имоти. Липсват обаче конкретни и убедителни доказателства в подкрепа на тази защитна позиция на ответниците. Посочените от тях и разпитани по делото свидетели не установяват получаване от синовете на конкретни имоти с конкретни граници. Освен това тези показания влизат в противоречие с показанията на разпитаните на 22.І.1996 г. незаинтересовани свидетели Г. и В. , установяващи притежаване на всичките земи от общия наследодател С внасянето им ТКЗС именно от него, а също и облагането им с данъци в негово лице, а не и в лицето на синовете А. и М. Делото е отлагано многократно и в двете съдебни инстанции, като на страните са предоставени широки възможности да доказват своите твърдения, но липсват събрани убедителни доказателства в подкрепа на възражението на ответниците за извършена приживна делба през 1930 г. между бащата и неговите синове. Не се твърди по делото и не се установява някой от синовете на лично основание – напр. по покупка да е придобил отделно от бащините му земи някой от претендираните за възстановяване имоти.
Неизяснено по делото остава по каква причина след постановения отказ на Поземлената комисия от 1994 г. въз основа на декларациите по чл. 12 ал.3 от ЗСПЗЗ на наследниците, отново същият орган на поземлената реформа Поземлената комисия в гр. Б. е постановил на 14.V.1997 г. и 10.ІІІ.1999 г. положителни решения за възстановяване собствеността на наследниците на А. С. В. в стари реални граници, без да е налице произнасяне на съда по спора за материално право по настоящото дело. Очевидно решенията на Поземлената комисия от 14.V.1997 г. и 10.ІІІ.1999 г. са издадени преди да се произнесе съда по спора по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ по настоящото дело и поради това след постановяване на решението по този спор ще следва да бъдат приведени в съответствие с установеното от съда.
Решението на въззивния съд, отричащо правата на общия наследодател С поради недоказаност, следва да се отмени и спорът да се пререши, като се признае за установено, че спорните имоти по п.1-39 на исковата молба са били собственост на С. В. към момента на образуване на ТКЗС. Липсват убедителни доказателства за извършена приживна делба между него и двамата му сина и упражнено владение в период от 20 години от всеки от синовете.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Кюстендилския окръжен съд от 24.VІІ.2007 г. постановено по гр.д. № 307/2005 г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ по отношение на С. А. В. от гр. Д., ул. В. № 7* от гр. С., ж.к. Хаджи Д. бл. 141 вх. А, ет. 14 ап.8, И. А. Л. от гр. С., ж.к. Фондови жилища, ул. Я. бл. 11 вх. Г, ет.8, ап. 127, М. А. В. с. Б., Кюстендилско, К. М. Ш. от гр. К., кв. Младост бл. 9, ет. 5, Т. М. П. от гр. Д., ж.к. Бистрица бл. 92 вх. А, ет. 5, И. В. Р., гр. Д., ул. Ц. № 23, ет.2, Б. В. Р. от гр. Д., ул. Ц. № 2* гр. С., ж.к. Люлин бл. 302 вх. Г, ет.14, ап.66, М. Г. К. като законен представител на Е. В. В. от гр. Б., ж.к. Струмско-център, бл. 7 ет.3, ап.9, Й. Г. В. гр. Д., ул. В., М. Г. С. от гр. Д., ул. В. по иска предявен от И. И. М. от гр. С., ж.к. Бъкстон бл. 19 вх. Ж, ет.8, ап. 119, че общият наследодател С, бивш жител на с. К., Софийска обл. починал на 4.ІІ.1958 г. е бил собственик към 1957 г., когато е внесъл в ТКЗС на следните земеделски имоти:
Нива от 7 дка кат.ІХ в местн. Радомирово, землището на с. К. при съседи:Лазар Ч. и Ал. Б. ,
нива от 2 дка кат.ІХ местн. Радомирово, землището на с. К. при съседи М. Н. и М. В. ,
нива от 2 дка кат. VІІІ в местн. Дими Д. , землището на с. К., при съсед Я. Д. В. ,
нива от два дка кат.VІІІ в местн. Булен кладенец, землището на с. К.,
нива от четири декара кат.VІІІ местн. Гров кладенец, земл. с. К. при съседи Я. В. и река
нива от три дка кат.ІХ, м. Раздолците, земл.с. Каменик при съседи Б. Х. и Д. С.
нива от един дка, кат.VІІІ., местн. Говежди дол, земл. с. К., съседи Н. В. и М. В. ,
нива 3 дка кат.ІХ, м. Пещере, земл.с. Каменик, съседи К. Б. , Я. В. ,
лозе два дка кат.ІХ м. Пещере, земл.с. Каменик, съседи Н. Д. В. и К. Г. ,
лозе 2 дка кат.VІІІ местн. Дупките, земл.с. Каменик, съседи И. К. и П. Д. В. ,
овощна градина- 2 дка, кат.VІІІ, местн. Есеница, земл.с. Каменик, при съседи Я. В. и М. В. ,
нива един дка, кат.VІ м. Марена, земл.с. Каменик, съседи И. К. и Г. О. ,
нива един дка, кат.VІІІ м. Иванечки дол, земл.с. Каменик, съседи Д. С. и Е. С. ,
нива един дка кат.VІ, местн. Селището, земл.с. Каменик, съседи А. Б. и бр. Тодорини,
нива 1,5 дка кат.VІ м. Песоко, с. К., съседи Д. М. и река,
нива 6 дка, кат.ІХ, м. Шестар, с. К.,съседи: гора, Д. В. и С. Г. ,
нива 3 дка, кат.VІ, местн. Ланзов дол, с. К. съседи бр. Юскови и М. В. ,
ливада 2 дка кат.VІІІ м. Езеро, с. К., съседи Х. Б. , Я. В. и И. К. ,
ливада 2 дка, кат.VІІІ, м. Езеро, с. К., съседи Г. Б. и Я. В. ,
ливада 4 дка, кат.VІІІ, м. Езеро с. К., съседи Н. В. , Я. В. и И. К. ,
лозе 1.5 дка кат.VІІІ, м. Езеро, с. К., съседи В. К. и М. В. ,
овощна градина 2 дка, кат.VІІІ, Езеро, с. К., съседи : Я. В. бр. Падишански,
нива 10 дка, кат.VІІІ, м. Езеро, с. К., съседи Н. В. бр. Гълъбови,
нива 4дка, кат.VІІ, местн. Дедова кория, с. К., съседи И. П. , А. П. ,
нива(овощна градина) 3 дка, кат.VІ,м. Над махалата, с. К., съседи Н. В. , К. С. ,
нива 1 дка кат.VІ, м. Над махалата, с. К., съседи: Асен Б. , Я. В. ,
нива 0.3дка кат.VІ, м. Чешмата, с. К., съседи С. Г. С. , дере,
ливада 1 дка, кат.ІХ, м. Бобище, с. К., съседи Н. Д. В. , река
нива 7 дка, кат.ІХ м. Радомирово, с. К., съседи Я. В. , Ал. Б. ,
нива 10 дка, кат.VІІІ м. Езеро, с. К., съседи Д. В. ,
нива 3 дка кат.VІІІ, м. Гров кладенец, с. К., съседи :Никола Д. В. ,
нива 2 дка, кат.VІІІ, местн. Езеро, с. К., съседи : Н. В. ,
нива 5 дка кат.VІ м. Над махалата с. К., съседи Н. Д. В. и К. С. ,
нива 2 дка кат.ІХ, местн. Мурата, с. К., съседи Н. Д. В. , и Г. В. ,
лозе 3 дка,кат.ІХ, местн. Мурата, с. К., съседи : Н. Д. В. ,
овощна градина 2 дка, кат.VІІІ,м. Есеница, с. К., съседи Я. В. ,
ливада 5 дка, кат VІІІ, местн. Езеро, с. К., съседи Г. Л. ,
нива 1.2 дка, кат.VІ, местн. Чумурица, с. Г., съседи парцел **** по кадастр.план на напоителна система гр. Д., река Д. , н-ци на В. Б. ,
нива 5 дка кат.VІІІ, м. Езеро, с. К., съседи В. Р. и Г. В.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: