ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
София, 04.12. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2585 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Б. М. като процесуален представител на Е. А. З. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 10.V.2008г. по в.гр.д. № 201/2008г.
Ответниците по касационната жалба Д. л. /ДЛ/ с. С., ОСЗГ С. и Регионално управление на горите /РУГ/ С. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Смолянският окръжен съд е оставил в сила решението на Смолянския РС от 18.І.2008г. по гр.д. № 545/2007г., с което е отхвърлен предявеният от Е. Ас. З. срещу ОСЗГ С. иск за установяване правото на наследниците на М. Ю. М. , починал през 1946г., да възстановят собствеността си върху 111.4 дка гори в следните ревири: „Ч”, „Б”, „К”, „М”, „Д”, „К” и „П”.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСВГЗГФ, въззивният съд е приел, че претенцията се основава на извлечение от тетрадка със списък от 1938г. на горопритежатели в ревири „Ч”, „Б”, „К”, „М”, „Д” и „К”, в която срещу името на М. М. са записани 111.4 дка, като не е ясно дали площта е такава или е друга, тъй като първата цифра е поправена. Със заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че има съвпадение между претендираните гори в два ревира – „К” и „Б” с площ общо 95.422 дка, и тези в същите ревири, собствеността върху които е възстановена на наследниците на М. с решение на ОСЗГ въз основа на представени партидни страници за собственост от 1943г. С оглед на това е направен извод, че ищцата не е установила с надлежни документи, че наследодателят й е притежавал заявените имоти към момента на национализацията на горите. В представеното извлечение от тетрадка за горопритежателите от 1938г. площта на горите срещу неговото име не е категорично установена с оглед поправката на първата цифра в числото, а по отношение на ревирите в „Б” и „К” с площ 95.422 дка, вписани в последващите партидни книги от 1943г., е налице възстановяване на собствеността от ОСЗГ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускането на касационното обжалване касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по приложението на чл.`13 ал.3 от ЗВСВГЗГФ, като представя копия от влезли в сила решения на Смолянския районен и Смолянския окръжен съдилища. Твърди се в тази връзка, че представената тетрадка със списък на горопритежателите в нея е годно доказателствено средство по смисъла на посочената разпоредба и съдът е следвало да уважи претенцията съобразно съдържащите се в нея данни, а не да прокарва в решението виждането си, че непременно трябва да се представят доказателства с висока правна интензивност, каквито са крепостните актове и нотариалните актове.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване – противоречиво разрешен с въззивното решение и с приложените такива съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В представените решения съдилищата са приели, че списъците на горопритежателите са допустими от разпоредбата на чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ документи за установяване притежаването на собственост върху гори преди одържавяването им. В атакуваното по настоящото дело решение също е прието, че представения списък е годно доказателствено средство за тези обстоятелства. Искът, обаче, е отхвърлен не поради непредставяне на крепостни или нотариални актове, а поради това, че отразените в списъка данни относно площта на горите срещу името на наследодателя на ищцата не са категорични, както и че голяма част от претендираните имоти – 95.422 дка – вече са възстановени с решение на ОСЗГ. Следователно в случая не се касае за неприемане на представеното доказателство за годно такова по смисъла на чл.13 ал.3 от посочения закон, а за оценката му по същество. И тъй като по този въпрос не се твърди и не се представят доказателства за наличие на противоречива практика, се налага извод, че релевираното основание не обуславя допускане на касационното обжалване. По изложените съображения касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 10.V.2008г. по гр.д. № 201/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: