ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39
София, 23.10.2008г.
Върховният касационен съд на Република България. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр.д. № 2834 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 от ГПК по касационната жалба на адвокат Х като процесуален представител на „Е. Е. PC от 05. Ш.2007г. по гр.д. № 20633/2006г. в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.200 от КТ за разликата над 833.33лв. до 2500лв. и вместо него е постановено друго, с което „Елпром-Е. 11.V.2006r. до окончателното им изплащане.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно за съотношението на приносите на страните по трудовото правоотношение за настъпването на неимуществените вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата. Твърди се, че самият факт. че първоинстанционния и въззивния съд по настоящото дело присъждат различни размери на обезщетението, е достатъчно основание да се приеме наличието на противоречива практика. В подкрепа на тези съображения касаторът прилага първоинстанционното и въззивното решения поделото.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО. намира, че не са налице в случая сочените в изложението по чл.284 ал. З т.1 от ГПК и предвидени в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване, съображенията за което са следните:
За да постанови атакуваният съдебен акт, Софийският градски съд е приел, че ищецът П. А. е допринесъл за претърпяната от него трудова злополука – травматично увреждане на здравето му, изразяващо се в счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на носа, сътресение на мозъка, подкожни кръвоизливи в областта на лицевия череп, като е допуснал груба небрежност при преместването на тръбно скеле, високо Зм и широко 1.5м. С оглед на това и на основание чл.201 ал.2 от КТ съдът е намалил отговорността на ответника-работодател, присъждайки в негова тежест половината от размера на определеното съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетение. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за умишлено увреждане на ищеца.
Съгласно чл.280 ал.1 т.2 от ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Под израза „решаван противоречиво от съдилищата“ следва да се разбира наличието на разрешени правни спорове по други дела с влезли в сила решения, защото само те пораждат правните последици, към които са насочени. В разглеждания случай тази предпоставка не е налице. Касаторът не сочи и не представя влезли в сила решения, обосноваващи твърденията му за решаван противоречиво от съдилищата въпрос по приложението на чл.201 ал.2 от КТ. Не отговарят на това изискване постановените от първоинстанционния и въззивния съдилища решения по настоящото дело, на които касаторът единствено се позовава.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на постановеното от Софийския градски съд, ГК, IV Б отделение, на 14.1Н.2008г. по гр.д. № 1490/2007г. въззивно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: