ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 376
София, 02.10. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
като изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр.д. № 1262 по описа за 2008г., приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК по частната касационна жалба на М. Х. П. от гр. С. срещу определението на Софийския градски съд, постановено на 07.ІV.2008г. по ч.гр.д. № 1524/2008г.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че касационното обжалване е недопустимо, съображенията за което са следните:
С атакуваното определение Софийският градски съд е оставил в сила определението на Софийския районен съд от 17. ХІІ.2007г. по гр.д. № 5857/2006г., с което на основание чл.119 ал.2 от ГПК /отм./ производството по делото е частично прекратено поради отказ на М. П. от предявения срещу “Балканкар – 6-ти септември” АД установителен иск за собственост на недвижим имот. Въззивният съд е приел, че с писмена молба от 14. ХІІ.2007г., подписът на касаторката върху която е нотариално заверен, тя е заявила пред първоинстанционния съд, че се отказва от иска си срещу дружеството и моли производството по делото да бъде прекратено. Отказът като процесуално действие на ищеца с разпоредителен характер е извършен в предвидената от процесуалния закон форма, той е неоттегляем и има за последица прекратяването на производството.
По допустимостта на касационното обжалване на така постановеният съдебен акт касаторката е изложила съображения, че с него въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като тя е подписала документите, предоставени й от дружеството, при умишлено въвеждане в заблуждение и при оказан й натиск и заплашване, поради което отказът и от иска е недействителен.
Съгласно чл.280 ал.1 т.3 във вр. с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които той се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото. Т.е. касационното обжалване на това основание ще е допустимо, ако решението /определението/ на ВКС ще допринесе за еднаквото тълкуване на закона, ще доведе до отстраняване на противоречива съдебна практика, на непълноти или неясноти на правните норми, с което ще съдейства за развитието на правото.
В разглеждания случай въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, а не по материалноправен такъв, както се твърди в изложението по допустимостта на частната касационна жалба. Съдът правилно е процедирал по този начин, тъй като в настоящото производство по обжалването на акта за прекратяване поради направеният от П. отказ от иск той не е оправомощен да се произнася по валидността на отказа. Дали това волеизявление е направено при твърдените от касаторката пороци /въвеждане в заблуждение, натиск и заплашване/ може да бъде предмет на установяване само по общия исков ред.
Изложените съображения налагат извод, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийския градски съд, ГК, ІІ-В въззивен състав, постановено на 07.ІV.2008г. по ч.гр.д. № 1524/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: