ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 117
София, 04.12. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
БОЙКА ТАШЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3068 по описа за 2008г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д. С. като процесуален представител на Е. Г. А. от гр. Х. срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 13.VІ.2008г. по в.гр.д. № 134/2008г.
Ответникът по касационната жалба О. Х. е заел становище за нейната недопустимост поради ненадлежно обосноваване на допустимостта й съобразно разпоредбата на чл.284 ал.3 т.1 от ГПС, евентуално за нейната неоснователност.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Хасковският окръжен съд е оставил в сила решението на Хасковския РС от 10.І.2008г. по гр.д. № 1208/2006г. в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. А. срещу О. Х. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ – за отменяване на уволнението й със заповед № 33/19.V.2006г., за възстановяване на предишната й работа и за присъждане на 2280лв. обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 33/19.V.2006г. от длъжността “Н“Опазване на околната среда”, от която тя е била уволнена със заповед № 20/14.І.2000г. и на която е била възстановена с влязло в сила на 14.ІV.2006г. съдебно решение и със заповед № 240/15.V.2006г. на кмета на общината, е законно, тъй като е извършено при наличието на предвидените в чл.325 т.12 от КТ предпоставки за това. По силата на решение № 450/24.ІІ.2006г. на ОбС Х. в общинската администрация са настъпили съществени промени, изразяващи се и в определянето на част от длъжностите за заемане от държавни служители от 01.ІІІ.2006г., включително длъжността “началник сектор “Екология”, в която са включени сходни с тези на длъжността “началник отдел “Опазване на околната среда” трудови функции. С оглед на това е направен и извод за неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото й от въззивния съд с разпореждане от 07.VІІ.2008г. указание, относно допускането на касационното обжалване касаторката сочи, че са налице в случая основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК – атакуваното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в представените решения № 550/15.V.2003г. и № 137/24.ІІ.2003г. по гр.д. № 2785/2001г., и по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – решението противоречи на практиката на съдилищата, обективирана в представените решения и определения на ВАС.
Върховният касационен съд, състав на Второ ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Съгласно посочените разпоредби на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторката въпреки даденото й от въззивния съд изрично указание нито е посочила, нито е обосновала кой е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос. От друга страна, в представеното решение № 137/2003г по гр.д. № 2785/2001г. на състав на ІІІ ГО на ВКС е прието, че при уволнение по чл.325 т.12 от КТ във всеки конкретен случай работодателят следва да установи, че длъжността е определена за заемане по служебно правоотношение, а в решение № 550/2003г. на ВКС е прието, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325 т.12 от КТ е налице от момента, в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител, от който момент на това основание може да бъде прекратено и трудовото правоотношение със служител, който дотогава е заемал длъжността. Изводът в атакуваното решение не е в противоречие, а е в съответствие с изводите в посочените решения с оглед приетото за установено наличие на решение на общинския съвет за промяна на структурата на общинската администрация от 01.ІІІ.2006г. и на утвърдено въз основа на него от кмета на общината длъжностно разписание, в което длъжността, на която ищцата е била възстановена, е определена за заемане от държавен служител /л.83, л.73 и л.77 от преписката по първоинстанционното дело/. А това не обуславя допускането на касационното обжалване.
Не обуславят такъв извод и представените по делото в подкрепа на твърдението за противоречива практика на съдилищата решения на ВАС. Решение № 7046/25.ІХ.2001г. по адм.д. № 4077/2001г. е по приложението на пар.3 от ПЗР на ЗДСл., а в решение № 2315/06.ІІІ.2006г. по адм.д. № 10936/2005г. е прието, че жалбоподателят не е отговарял на предвидените в ЕКДА и Наредбата по приложението му във вр. с чл.7 т.6 от ЗДСл. изисквания за назначаването му при условията на пар.4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл. Следователно разрешенията и в двата случая са по въпроси, които са извън предмета на спора по настоящото дело и по такива въззивният съд не се е произнесъл с атакуваното решение.
По изложените съображения касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, граждански състав, постановено на 13.VІ.2008г. по гр.д. № 134/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: