О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
София 06.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 4 ноември хиляди и осма година в състав:
Председател: Красимира Харизанова
Членове: Ценка Георгиева
Бойка Ташева
като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1634/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. А. Н. от гр. С., подадена от пълномощника й адв. К, срещу определение № 318 от 25.04.2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІV с-в, постановено по ч.гр.д. № 840/2008г., с което е оставено в сила разпореждане № 198 от 31.03.2008г. по гр.д. № 4919/2007г. на Софийски градски съд, ГК, І отд., 11 с-в, с което е върната исковата молба на М. Н. и производството по делото е прекратено.
С определение № 268 от 23.07.2008г. по ч.гр.д. № 1122/2008г. ВКС, ІІІ г.о. е отменил разпореждането от 10.06.2008г. по гр.д. № 840/08г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е върната частната жалба на М. Н. , относно допустимостта й по чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Частаната жалба е върната на въззивния съд за администриране, след което отново е изпратена на ВКС по компетентност.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира за установено следното:
С разпореждане № 198 от 31.03.2008г. по гр.д. № 4919/2007г. Софийски градски съд е върнал исковата молба на М. Н. поради неотстраняване в срок на нередовността й, а именно ищцата не е конкретизирала претенцията за неимуществени вреди от психически тормоз, не е разграничила размера на двата обективно съединени иска и не е внесла държавна такса върху претенцията за неимуществени вреди от психически тормоз.
С посоченото по-горе определение Софийски апелативен съд е оставил в сила разпореждането на първоинстанционния съд по същите съображения. Приел е, че се претендират обезщетения за нанесени неимуществени вреди от две различни деяния – от упражнен през периода от 26.01.2004г. до 31.03.2004г. психически тормоз и от нанесен на 31.03.2004г. побой. Това налага конкретизация на тези вреди и посочване на отделна цена за всеки от исковете. Въпреки многократно дадените указания ищцата не е посочила цената на двата съединени иска по чл. 45 ЗЗД и не е представила квитанция за внесена държавна такса в размер на 4% върху цената на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от психически тормоз. Това деяние не е предмет на приключилото наказателно дело от частен характер № 4272/2004г. на СРС, поради което по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 63, ал. 1, б. „д” ГПК за освобождаване от държавна такса.
Частната жалбоподателка счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като въпросът следва ли да се посочват поотделно неимуществените вреди, или следва да се приеме, че се търпят комплексно, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – противоречиво решаван от съдилищата основополагащ правен въпрос, поради различно тълкуване на правната норма, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В съответствие със закона и практиката на съдилищата въззивният съд е приел, че за всяко от твърдените увреждания следва да се посочи цената на иска за неимуществени вреди. Ищцата /частна жалбоподателка/ претендира обезщетение за неимуществени вреди от нанесена й телесна повреда от ответниците и от упражнен по отношение на нея психически тормоз, изразяващ се в заплахи и обидни изрази. Описаните деяние осъществяват различни състави както на престъпления, така и на деликт поради което конкретизацията на фактическия състав и на цената на иска на всяко от тях е предпоставка за разглеждането им от съда. Ищцата е конкретизирала фактическия състав на претенцията за присъждане на обезщетение от отправените й заплахи, но е отказала да посочи цената на иска по тази претенция, както и да внесе държавна такса. В съответствие с разпоредбата на чл. 100, ал. 2 във вр. чл. 98, ал. 1, б. „в” и чл. 99, б. „в” ГПК /отм./ исковата молба е върната. Тъй като не е налице произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който поради противоречивото му решаване от съдилищата е от значение за юриспруденциалното развитие на правото, не следва да се допуска касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 318 от 25.04.2008г. по ч.гр.д. № 840/2008г. на Софийски апелативен съд,ГК, 4 с-в.
Председател:
Членове: