О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 413
С. 17.03.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА гр. дело № 907/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. А. – П., срещу решение №156 от 23.02.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение от 28.12.2004 г. по гр. дело №90/2002 г. на Софийския градски съд, с което Г. Б. П. е бил осъден да заплати на Д. Л. К. сумите 8 000 лв. и 900 щ.д. Въззивният съд е отхвърлил този иск и е уважил евентуално предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на Д. Л. К. срещу касатора за сумите 8 000 лв. и 900 щ.д. В обжалваното решение е прието, че по делото е безспорно установено постъпването на процесните суми в патримониума на ответника по иска [фирма] и последният не е доказал основанието, на което има право да ги задържи.
Ответникът по касационната жалба Д. Л. К., [населено място], оспорва жалбата.
Ж. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни и процесуалноправни въпроси както следва: трябва ли съдът да сочи и тълкува законовите разпоредби и практиката на ВКС при постановяването на решението или приложението им следва да се подразбира от мотивите; може ли при констатация, че правоотношенията между страните се уреждат от специален закон, съдът да се произнесе по иск, предявен на основание общия закон; при иск, предявен по чл.55, ал.1 ЗЗД, следва ли съдът във всеки случай да обсъжда и преценява изпълнението на нравствен дълг, щом като процесната сума е дадена доброволно от ищеца; по иск за неоснователно обогатяване може ли съдът да се произнася за липса на основание за задържане на процесната сума и следва ли в мотивите на решението да се приемат „буквално” формулировки на страните. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посочено е ППВС №1 от 28.05.1979 г.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №156 от 23.02.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Повдигнатите от касатора въпроси не са конкретни и не обуславят крайното решение. Те се отнасят до принципните задължения на съда да отдели спорните от безспорните факти и да преценява събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. В случая въззивният съд е изпълнил тези задължения и е обсъдил всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Въззивният съд е съобразил и трайно установената съдебна практика, че в тежест на ищеца по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за това плащане. Ето защо повдигнатите въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1950 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №156 от 23.02.2010 г. по гр. дело №1137/2006 г. на Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма],[населено място], да заплати на Д. Л. К., [населено място], 1950 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.