О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
гр.София, 29.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 470/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. И. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 851/ 30.12.2008 г. по гр.д. № 1125/ 2007 г., поправено с решение по същото дело № 343 от 28.05.2009 г. С въззивното решение е обезсилено решението Сливнишки районен съд по гр.д. № 327/ 2006 г. в частта, в която е отхвърлен предявения от касатора против С. З. К. и И. С. К. иск за установяване на нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 1* н.д. № 610/ 2001 г. на нотариус рег. № 0* между И. З. К., като продавачи и И. С. К., като купувач, като производството по делото е прекратено в тази част. С въззивното решение е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт в частта, в която са отхвърлени исковете за установяване на нищожността на същия договор поради заобикаляне на закона, липса на съгласие, липса на форма и привидност, както и в частта, в която е отхвърлен предявения от В. И. Г. против С. З. К. и И. С. К. иск за предаване на владението на имота, предмет на горепосочения договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроса как се разпределя доказателствената тежест при оспорване на документи, послужили за изповядване на сделка за продажба на недвижим имот. Поддържа се, че сделката е изповядана въз основа на скица, която касаела друг имот и че оспорването на представените по делото скици не било обсъдено от въззивния съд. Повдигнат е въпросът за липса на отговор по въпроса какви са правата на ищцата като наследник на продавача по сделката, ако продажбата е привидна и прикрива дарение. Според касатора отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а освен това по тях има противоречива практика. Цитирани са решение по гр.д. № 2965/ 2004 г., ВКС, ІV-а г.о. и решение № 452 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/ 2002 г., ВКС, ІІ г.о. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация И. С. К. оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на обжалването, тъй като изводите на окръжният съд са правилни. Моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за разноските по касационното производство.
Ответницата по касация С. З. К. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Повдигнатите от касатора въпроси нямат значение за правния спор, който е разрешен с обжалваното въззивно решение. Каква е доказателствената тежест при оспорване на документи, послужили като основание за изповядване на сделка с недвижим имот, е без значение за валидността на сделката на твърдяните от ищцата основания. Нито за това има ли съгласие и форма, нито за това има ли заобикаляне на закона и привидност, е от значение кой носи тежестта да установи истинността на скицата, която администрацията е издала за сделката с имота. И да е неистинска тази скица, това няма никакво отношение към въпроса валидна ли е сделката с оглед твърдяните по делото основания за нищожност.
Неотносим за спора е и въпросът какви права би имала ищцата, ако атакуваната сделка е привидна и прикриваща дарение. При иск за установяване на нищожност за продажба на недвижим имот съдът е компетентен да изследва дали сделката е засегната от твърдяния от ищеца порок, който да води до абсолютната й недействителност (т.е. до невъзможност да се породят проектираните със сделката правни последици). Компетентността на съда приключва до тук – дори да констатира, че сделката е привидна, той не може да установява дали тя прикрива друга сделка и как тази сделка накърнява правата на ищцата. Именно такова тълкуване е дадено в решение № 452 от 20.06.2003 г. по гр.д. № 990/ 2002 г., ВКС, ІІ г.о. Когато е сезиран с иск за нищожност поради привидност, съдът няма основания да търси разкриване на прикритата сделка, тъй като това е извън предмета на делото за прогласяване на нищожността. Обжалваното в настоящето производство въззивно решение не противоречи на даденото от ВКС тълкуване, а това, че не са изследвани правата на ищцата, ако прикритата сделка е дарение, няма нищо общо със спора за установяване на нищожността.
Касационното обжалване се допуска не по материално и процесуалноправни въпроси въобще, а само по такива принципни въпроси, отговорите на които стоят в основата на обжалваното въззивно решение. Тъй като релевираните от касатора въпроси нямат никакво значение за спора, разрешен с атакуваното решение на Софийски окръжен съд (а служебно ВКС не може да повдига въпроси, свързани с правилността на това решение), то няма основания за допускане на касационното обжалване.
Приложеното решение по гр.д. № 2965/ 2004 г., ВКС, ІV-а г.о., е постановено при предпоставки, които не са сходни с обстоятелствата по процесния казус. В него е разгледана хипотеза, при която собствеността върху недвижим имот е прехвърлена на кредитор по договор за заем, като обезпечение на паричното задължение на заемателя. Касае се за случай на предварително уговорен начин за удовлетворение на кредитор, различен от предвидения в закона – основание за нищожност, което няма нищо общо с процесния случай.
С оглед изхода от спора ответниците по касация имат право да им бъдат присъдени разноските в производството по чл.288 от ГПК. Никой от тях обаче не е представил доказателства за направени разходи по това производство, така че в тяхна полза произнасяне не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 851/ 30.12.2008 г. по гр.д. № 1125/ 2007 г., поправено с решение по същото дело № 343 от 28.05.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: