О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр.София, 22.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 410/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Б. Т. Ж. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 200/ 12.11.2009 г. по гр.д. № 237/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Севлиевски районен съд по гр.д. № 385/ 2009 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора против П. Д. П. иск за унищожаване поради измама на договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните с нотариален акт по дело № 858/ 2008 г. на нотариус рег. № 298.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със съдебната практика на ВКС по въпроса: има ли измама като основание за унищожаване по договора, ако при сключване на сделката у прехвърлителя са създадени неверни представи за съдържанието на договора. Цитирани са решение № 23 от 08.02.1999 г. по гр.д. № 511/ 1998 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 532 от 29.08.2003 г. по гр.д. № 1142/ 2002 г., ВС, ІІ г.о. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация П. Д. П. оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на обжалваното, тъй като окръжният съд не е приел, че у касатора са създадени неверни представи, а е приел за доказано, че такива не са били налице. Моли касационното обжалване да не бъде допускано, евентуално – жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за разноските по касационното производство.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
На първо място това е така, защото въззивният съд е решил спора не въз основа на фактическа констатация за създадени у касатора неверни представи, а въз основа на прието за установено от фактическа страна, че Б. Ж. е знаел какъв договор подписва. Следователно той не се е занимал с въпроса може ли да е унищожаем договор за продажба, сключен от прехвърлителя при невярната представа, че договаря срещу поемане на задължение за издръжка и гледане. До поставяне на този въпрос не се е стигнало, тъй като от фактическа страна констатация за наличие на такива неверни представи не е правена.
На второ място цитираната от касатора практика на ВКС (която не е от кръга на задължителната) не противоречи на обжалваното въззивно решение. По гр.д. № 511/ 1998 г. ВКС е решил спор за това, дали грешката в съображенията (мотивите) за сключване на една сделка е правно релевантна. Изводът, че тази грешка е релевантна при умишлено въздействие на насрещната страна, не кореспондира с установените от въззивния съд факти и няма отношение към процесния казус.
В решение № 532 от 29.08.2003 г. по т.д. № 1142/ 2002 г., ВКС, ІІ г.о. е разгледан случай, в който приобретателят по договор за дарение е престирал преди сключване на договора издръжка и гледане на прехвърлителя, като в момента на сключване на договора за дарение е дал декларация, че ще продължи да издържа и гледа дарителят. В обжалваното въззивно решение е решен казус не по дарение, а по продажба на недвижим имот и без да е установено преди или по време на договора приобретателят да е издържал фактически прехвърлителя или да е поемал задължение за това с декларация. Следователно касае се за различни хипотези, т.е. не е мислимо да се съпоставят обжалваното въззивно решение и цитираното решение на ВКС, още по-малко да се констатира противоречие между тях.
Следователно не се установяват твърденията на касатора, че по повдигнатият от него въпрос е налице противоречива съдебна практика. Поради това касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноските в производството по чл.288 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Габровски окръжен съд № 200/ 12.11.2009 г. по гр.д. № 237/ 2009 г.
ОСЪЖДА Б. Т. Ж. да заплати на П. Д. П. сумата 300 лв (триста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: