О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 27.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 653/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на ОУ „П”, с. С., община В., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 75 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 59/ 2010 г. С посоченото решение е оставено в сила решение на Русенски районен съд по гр.д. № 5290/ 2006 г., с което по предявените от Б. Н. Л. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на Б. Л. , извършено със заповед № 47 от 26.10.2006 г. на директора на ОУ „П”, с. С., община В., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител” и ответникът е осъден да й заплати обезщетение за оставане без работа в размер 2 479,32 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС, като не е изложил мотиви по основния спорен въпрос в процеса – ползва ли се ищцата от синдикална закрила по чл.333 ал.4 от КТ. По този начин не били изпълнени указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Освен това представителят на ОУ „П”, с. С., община В., счита, че е необходима намесата на ВКС за осигуряване на точното прилагане на закона и развитието на правото по два въпроса: трябва ли работодателят да иска съгласие по чл.333 ал.4 от КТ когато в предприятието няма синдикална организация и от кого; условието в колективния трудов договор за даване на становище от синдикалната организация равносилно ли е на изискване за съгласие по чл.333 ал.4 от КТ. На това основание иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и за разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по касация Б. Л. оспорва жалбата и моли обжалването да не бъде допуснато. Счита че решението на въззивния съд е мотивирано досежно фактите, на които се основава искането й за отмяна на уволнението. При тези факти поддържа за правилен изводът, че се ползва от закрила по чл.333 ал.4 от КТ и че при липса на съгласие от съответния синдикален орган уволнението й е незаконосъобразно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Твърдяното противоречие с ТР № 1 от 2001 г. не е налице, тъй като въззивният съд е мотивирал решенето си и е действал като решаваща, а не като контролна инстанция. Обаче повдигнатите от касатора въпроси за това, как се реализира закрилата по чл.333 ал.4 от КТ при липса на синдикален орган в предприятието и за разликата между становище на синдиката и съгласие по чл.333 ал.4 от КТ, са значими и предпоставят крайния изход от спора. По тези въпроси няма данни за създадена съдебна практика, а законът не съдържа изрично разрешение по тях. Поради това са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.
Съгласно чл.18 ал.2 т.2 вр. чл.1 и 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с цената на иска за обезщетение и фактът, че другите два обективно кумулативно съединени иска са неоценяеми, дължимата в касационното производство държавна такса се определя от съда на общо 80 лв. На касаторът следва да се даде възможност да я внесе под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 75 от 17.02.2010 г. по гр.д. № 59/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 80 лв (осемдесет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: