1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
гр.С., 18.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 499/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 138 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 347/ 2009 г. С въззивното решение е отменено изцяло решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 11437/ 2007 г., след което с ново решение по същество е отхвърлен предявеният от касатора против Р. Х. М. иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 23.04.2004 г., с който Р. М. се задължил на прехвърли собствеността върху недвижим имот – 600 кв.м. идеални части от поземлен имот № 2725, находящ се в[населено място], кв.Г., м.”Б. – север”, целият с площ от 730 кв.м., ведно с изградената в него вилна сграда с гараж и котелно помещение, за цена от 80 000 евро.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправните въпроси излагат ли се мотиви към решението на въззивния съд, трябва ли да се обсъдят всички доказателства по делото по вътрешно убеждение и длъжен ли е съда да зачете обвързващата доказателствена сила на официалните документи. Освен това е повдигнат материалноправният въпрос може ли да се прехвърли собствеността върху недвижим имот, находящ се в зона по пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, преди влизане в сила на план за новообразуваните имоти, респективно – преди постановяване на заповед по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. На това основание претендира за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация Р. Х. М. оспорва жалбата. Поддържа, че касаторът не е формулирал въпроси по чл.280 от ГПК, а е изложил твърдения за извършени от съда процесуални нарушения. Счита тези твърдения за неотносими към процесния казус, тъй като решението на въззивния съд е мотивирано, а на материалноправният въпрос е отговорено правилно. Моли обжалването да не бъде допускано.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, който е валиден и чиито падеж е настъпил. Купувачът – ищец е счетен за изправна страна. Искът обаче е отхвърлен по съображения, че не е доказано правото на собственост на обещателя, макар той да разполага с нотариален акт за имота. Изложени са съображения, че имотът се намира в зона по пар.4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и че за него не е издадена заповед по пар.4к от закона, поради което ответникът не може да се легитимира като негов собственик.
Следователно повдигнатите въпроси обуславят въззивното решение. Тези, които са от процесуално естество, съдът не намира, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивната инстанция е изложила мотиви по доказателствата, извела е от тях фактически констатации и е формулирала правните си изводи по спора. Това е в съответствие с трайно установената практика, а въпросът доколко тези мотиви са правилни, не може да се обсъжда в производството по чл.288 от ГПК. Материалноправният въпрос обаче, освен че обуславя въззивното решение, има значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. По него законът не съдържа изрично разрешение, а няма данни за формирана съдебна практика. Поради това обжалването следва да се допусне за да се отговори на въпроса допустимо ли е да се прехвърли собственост върху недвижим имот, находящ се в зона по пар.4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, преди влизане в сила на план за новообразуваните имоти, респективно – преди постановяване на заповед по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. На касатора следва да бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 138 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 347/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 800 лв (осемстотин лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: