О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 634
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1235/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Т. от[населено място], чрез адв. С. Х. С. от Пловдивската адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 400 от 12.ІV.2010 г. постановено по гр.д.№ 171/2010 г. в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 2 т.2 и 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу П. на РБ и В. съд[населено място] над присъдения размер 2000 лв до предявения от него размер 50 000 лв. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от председателя на Пловдивския военен съд полк. Р. К., в който се поддържа, че жалбата е недопустима поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Предявеният иск на Д. Д. Т. е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза за период от 2005 г. до 2008 г., когато е оправдан от В. апелативния съд, като тази присъда от 19.ХІІ.2007 г. е оставена в сила с решение на ВКС на РБ от 12.ІІІ.2008 г. № 105 по н.д.№ 58/2008 г. Ответници по претенцията на ищеца са П. на РБ и В. съд[населено място]. С решението на Пловдивския окръжен съд № 2100/19.ХІІ.2009 г. по гр.д.№ 1692/2009 г. искът е уважен частично до размер на 10 000 лв. срещу двамата ответници солидарно.
По въззивни жалби на всички страни Пловдивският апелативен съд с обжалваното пред ВКС решение № 400 от 12.ІV.2010 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в уважената част над 2000 лв и вместо това е отхвърлил претенцията на ищеца в частта до 10 000 лв, потвърждавайки решението в останалата обжалвана част.
При обосноваване на наличието на предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване касаторът е поставил материалноправния въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД относно справедливото обезщетение на претърпените от него неимуществени вреди, който е разрешен според него в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Освен това въпросът за размера на обезщетенията по ЗОДОВ се разрешава противоречиво от съдилищата, с приложена съдебна практика в подкрепа на изложените доводи. Поставеният от жалбоподателя Д. Т. въпрос обуславя крайните изводи в обжалвания съдебен акт, а от приложената съдебна практика е видно, че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, което налага допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 400 на Пловдивския апелативен съд, 2 гр.състав от 12.ІV.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 171/2010 г. в отхвърлената част на претенцията.
УКАЗВА на Д. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 5 лв за разглеждане на жалбата по чл. 18 ал.3 във връзка с чл. 2а т.1 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платената държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV г. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: