2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
София, 14.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1699/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу вззивното решение на Б. окръжен съд от 21.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 354/2008 г. , с което частично е отменено решението на Б. районен съд от 18.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 1817/2007 г. относно претенцията по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и вместо това е постановено отхвърляне на тази претенция, а в останалите части и по другите претенции първоинстанционния съдебен акт е потвърден. Жалбата на ищеца А. Л. касае отхвърлената част на претенцията му по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и в нея са формулирани оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост на въззивното решение. Жалбата на ответника [фирма] е относно уважените искове по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ, както и относно отмяна на заповедта за налагане на наказанието “предупреждение за уволнение” със заповед № 30/26.ІV.2007 г. , като се релевират като пороци на съдебния акт нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подадена от [фирма] от страна на ищеца А. К. Л., а касаторът – работодател не се е възползвал от правната възможност да представи отговор на жалбата на ищеца Л..
Жалбите са подадени в сроковете по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на 4 гражданско отделение взе предвид следното:
По жалбата на [фирма] :
С въззивното решение са споделени изводите на първата инстанция за незаконност на заповед за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” от 23.ІV.2007 г. относно допуснати от Л. дисциплинарни нарушения във връзка с предизвикан пожар в П. П-101 на 6.ІV.2007 г. по съображение, че не са уточнени допуснатите от главния механик Л. действия и бездействия, довели до възникване на пожара. В заповедта за дисциплинарно наказание са посочени бланкетно и общо пропуските, съвпадащи с посочени такива от 8 други лица , с различна длъжност и трудови функции в нарушение на изискването на чл. 195 от КТ за посочване на индивидуализиращите признаци на конкретните действия и бездействия на нарушителя – време, място, действия, с които е осъществено нарушението.
На 7.V.2007 г. със заповед № 24 на работодателя, считано от 8.V.2007 г. ищецът Л. е наказан с дисциплинарно наказание “уволнение” поради неизпълнение на възложена работа по протокол № ОС-028 от 23.ІV.2007 г. поради забавен пуск на секция 100 в цех Каталитичен крекинг при определен срок до 4 часа на 24.ІV.2007 г., същата секция е пусната в експлоатация в 20 часа на същия ден – с 16 часа по-късно. На 24.ІV.2007 г.Л. е дал писмени обяснения за забавяне на ремонта, но няма данни това да е извършено след уведомяване от работодателя за какво нарушение на трудовата дисциплина му се искат тези обяснения. Прието е, че не е налице изискването на чл. 193 от КТ. Освен това и по същество е прието, че е недоказано неизпълнението на задълженията на главния механик Л. във връзка с тази производствена авария, като са анализирани данните от изслушаните специализирани експертизи в тази връзка. Поради това е прието, че исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ са основателни.
Формулираните в изложението към касационната жалба материалноравни въпроси относно законността на наложеното наказание уволнение, както и за тази на наказанието “предупреждение за уволнение” са намерили точен и адекватен, обоснован отговор в постановения съдебен акт на въззивната инстанция, който е в синхрон с установената съдебна практика на ВС и ВКС на РБ във връзка с процедурата по налагане на дисциплинарните санкции, както и изискванията за индивидуализация на допуснатите нарушения по чл. 195 от КТ, поради което не са налице основанията на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на този жалбоподател.
По жалбата на ищеца А. Л.:
Тази жалба касае решението на въззивния съд по претенцията с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ. Въззивният съд е отменил решението на първата инстанция за уважаване на иска за обезщетение за 6 месечен период, в който той е останал без работа и вместо това е отхвърлил иска.
От фактическа страна е установено, че ищецът е бил назначен още на следващия ден след уволнението на 8.V.2007 г. със срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя в Механичен завод “Б.”, където е работил до 1.VІІ.2007 г. и договорът му е прекратен именно на основание чл. 71 от КТ, видно от данните по трудовата книжка. Трудовото възнаграждение в Л. е било над 1700 лв, докато това в “Б.” – 650 лв.Искът е бил предявен за периода начиная от 8.V.2007 г. до 8.ХІ.2007 г., но в последното съдебно заседание в Б. районен съд е изменен по чл. 116 от ГПК(отм.) за периода от 1.VІІ.2007 г. до края на 2007 г., като е посочено изрично, че се иска присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, а не по ал. 2 на същия текст. Бургаският районен съд е уважил тази претенция за сума над 10000 лв, докато въззивната инстанция е отменила решението по нея и е отхвърлила иска по съображение, че изрично е поискано обезщетение само по ал.1, а не и по ал.2 от КТ, а причината за прекратяване на трудовото правоотношение с новия работодател е неустановена и не е в причинна връзка с незаконното уволнение. Този извод обаче е в противоречие с данните от трудовата книжка.
В изложението по допускане на тази касационна жалба са формулирани въпросите:
Дали се дължи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ за периода непосредствено следващ незаконното уволнение?
Възможно ли е максималния период от 6 месеца да е в различни периоди от момента на уволнението до постановяване на решението за признаване на уволнението за незаконно?
Сключването на трудов договор след уволнението с друг работодател води ли до прекъсване на причинната връзка между незаконното уволнение и щетата, която уволненият търпи?
При иск по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ дали се дължи произнасяне и по претенция по чл. 225 ал.2 от КТ, макар и да не е изрично поискано от незаконно уволнения?
Дали при иск по т.3 на чл. 344 ал.1 от КТ неуточняването на периода, за който се претендира обезщетението, е въпрос на редовност на исковата молба и докога може да се извършва уточнението?
ВКС намира, че последните два формулирани въпроса нямат конкретна връзка със спора, по който са поставени, тъй като от една страна исковата молба на ищеца е с уточнения на периода на дължимост на обезщетенията, а от друга е налице пълно конкретизиране на иска от страна на ищеца. Въпросите, по които следва да се допуска касационно обжалване трябва да имат връзка с конкретния правен спор, с който е сезиран съда, а не да имат общо теоритико практическо значение, поради което следва да се приеме, че по първите три въпроса се дължи произнасяне по жалбата на ищеца Л. и по тях следва да се допусне касационно обжалване, тъй като те отговарят на изискванията на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Б. окръжен съд № VІ-53 от 21.VІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 354/2008 г. само по касационната жалба на А. Л. относно претенцията му по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същия въззивен съдебен акт по касационната жалба [фирма].
Държавна такса от този жалбоподател не се дължи. Делото да се докладва на председателя на ІV гр.отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: