ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7
София, 10 януари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети януари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3808 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 11.06.2008 г. по гр.д. № 359/2008, с което е допусната делба на лек автомобил и други движими вещи, които се намират в държане на касатора.
Недоволен от решението е касаторът Е. Б. С., представляван от адв. А от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за необходимостта собствеността на движими вещи да бъде доказана с писмени доказателства за придобиването им и по материалноправните въпроси за придобиването в индивидуална собственост на вещи по време на фактическата раздяла и правното значение на държането на движимите вещи при допускане на тяхната делба, които са решени в нарушение на практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата Г. А. Г. я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не са разрешени в нарушение на установената практика, а съдът е приел за установени съответните обстоятелства.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че само искът за делба на лекия автомобил е с обжалваем интерес пред въззивната инстанция над 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване единствено в тази част. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима в посочената част.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя съдържанието на крайното решение, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че моментът на фактическата раздяла не е установен по обвързващ начин в бракоразводното решение. В делбеното производство е установено, че автомобилът е закупен по време на брака, ползван е съвместно от страните, а фактическата раздяла между тях не е настъпила през месец юни 2004 г., а по-късно през есента на същата година.
Видно от изложеното в решението на съда не е прието, че придобитият по време на фактическата раздяла автомобил е бил съпружеска имуществена общност, а че фактическата раздяла е настъпила след придобиването на автомобила.
На ответницата по касацията следва да бъдат присъдена сумата 150 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 11.06.2008 г. по гр.д. № 359/2008.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. Б. С. срещу решението на Плевенския окръжен съд от 11.06.2008 г. по гр.д. № 359/2008 по исковете за делба на останалите движими вещи.
ОСЪЖДА Е. Б. С. от Плевен да заплати на Г. А. Г. от плевен сумата 150,00 лева разноски по делото.
Определението, в пректатителната част, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.