ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
София, 10 януари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети януари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3840 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Сливенския окръжен съд от 12.05.2008 г. по гр.д. № 214/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Недоволен от решението е касаторът О. С. , представляван от юрк. Кулишев, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за необходимостта съдът да вземе отношение по две противоречиви удостоверения на един и същ орган и доказателствата за разпореждане с претендирания за възстановяване имот, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата С. С. С., представляван от адв. Т от САК, я оспорва, като счита, че съдът е взел отношение по противоречието в двете издадени удостоверения и е обсъдил доказателствата да продажба на имот през 1966 г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите процесуалноправни въпроси са съществени – имат отношение към правото на защита, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК), тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е спазена от въззивния съд.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че преди обобществяването на земеделската земя наследодателят на ищеца е притежавал наред с други имоти и градина от 2,1 дка в м. „Г” според удостоверение на кметския наместник, която не е заявена за възстановяване.достоверението е издадено въз основа на извлечение от баланса на обработваемата земя, което е доказателство за правото на собственост съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което претендираното право е признато.
Видно от изложеното в решението на съда е прието, че съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ доказателство за правото на собственост е балансът на обработваемата земя, а не издаденото въз основа на него удостоверение, което съдържа различни данни от друго удостоверение, издадено въз основа на същия баланс. За правото на възстановяване е без значение дали неформалната продажба на имота след обобществяването на земята е породила действие. Със съдебното решение се признава единствено правото на възстановяване. Дали и при какви условия ще бъде възстановена собствеността се решава в административното производство по възстановяване от ОСЗГ. Представеният неформален договор за продажба от 1966 г. би имал значение, ако същият имот се претендира за възстановяване и от трети лица. В такъв случай би имало спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и О. следва да спре административното производство, ако няма произнасяне в полза на третите лица или да откаже възстановяването, ако същият имот вече е възстановен на трети лица.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд от 12.05.2008 г. по гр.д. № 214/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.