ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 239
София, 18. март 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4101 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 26.06.2008 г. по гр.д. № 2022/2007, с което е отхвърлен предявеният иск за възнаграждение за полагане на извънреден труд
Недоволен от решението е касаторът В. Д. В., представляван от адв. Ц от БАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за подлежащите на доказване обстоятелства при полагането на извънреден труд чрез даване на дежурства по график и процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по иска за възнаграждение за извънреден труд, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. на о. , представляван от юрк. Славова, я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не се разрешават противоречиво от съдилищата, а представените съдебни решения се различават поради успешното или неуспешното доказване на съответните факти, а не защото съществените материалноправен и процесуалноправен въпрос са разрешени различно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправен и процесуалноправен въпроси са съществени – първият обуславя решението по делото, а вторият има отношение към правото на защита, но те не се разрешават противоречиво от съдилищата и нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1 т. 2 и 3 ГПК), тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е спазена от въззивния съд.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е давал дежурства по утвърдения график, но с това не е доказано надвишаването на месечната продължителност на работното време.
В представените съдебни решения са уважени искове за възнаграждение за извънреден труд, но не поради факта, че са давани дежурства по график, а поради установеното надвишаване на месечната продължителност на работното време.
Процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест по исковете за възнаграждение за извънреден труд няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че в тежест на работника е да установи надвишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства в т.ч. свидетелски показания. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест на работодателя, тъй като неводенето на писмен отчет може да се дължи на неполагането на извънреден труд от работниците. Материолнопровният въпрос за подлежащите на доказване обстоятелства при полагането на извънреден труд чрез даване на дежурства по график също няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че работникът трябва да докаже не само полагането на дежурства по график, но и продължителността на времето, през което е полаган труд извън дежурствата. Не е в тежест на работодателя да доказва, че продължителността на положеният труд извън дежурствата по установения график е съответно по-малка. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност е положен.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 26.06.2008 г. по гр.д. № 2022/2007.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.