ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
София, 06 февруари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4025 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 02.06.2008 г. по гр.д. № 764/2008, с което е отхвърлен предявеният павлов иск.
Недоволен от решението е касаторът Й. Д. Ч., представляван от адв. М от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимостта цесията да е съобщено от цедента, за да възникне за цесионера качеството кредитор, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбите Х. К. Н., представлявана от адв. Г от ПАК, я оспорва, като счита, че правилно въвззивният съд е приел, че до съобщаването на цесията ищецът не е кредитор в отношенията с длъжника.
Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя крайното решение, не е решен в в противоречие с практиката на Върховния касационен съд нито се разрешава противоречиво от съдилищата, но има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по павловия иск не е кредитор, тъй като цесията, с която му е прехвърлено вземането не е съобщена от цедента на длъжницата, която е извършила претендираната за увреждаща разпоредителна сделка. Посочената от касатора практика на Върховния съд не е задължителна, не е установено също поставеният въпрос да се разрешава противоречиво от съдилищата, тъй като в посочените решения се приема, че вземането се прехвърля по силата на цесията и цесионерът става кредитор, но не се приема, че това важи и в отношенията с длъжника. Повдигнатият въпрос обаче има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като се поставя не във връзка с правото на цесионера да получи вземането, а с извършването на сделка, която се претендира да уврежда кредитора, който и да е той.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 02.06.2008 г. по гр.д. № 764/2008.
Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да внесе 168,34 лева такса за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните, след внасяне на определената такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.