ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 83
София, 05 февруари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети февруари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3832 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 13.06.2008 г. по гр.д. № 317/2008, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ.
Недоволен от решението е касаторът С. П. Г., представляван от адв. Д от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос кому подлежи на възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд: на незаличената кооперация, на членовете на заличената кооперация, на членовете на кооперацията, от която е отнета гората или на членовете на проеобразуваната кооперация, чийто е бил ревирът; който въпрос е разрешен в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Р. дирекция по горите, П. я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е спазена от въззивния съд и не се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя крайното решение, по него не съществува задължителна практика на Върховния касационен съд, но се разрешава противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е правоприемник на ТГПК „С”, която е притежавала ревира, част от който се претендира за възстановяване, тъй като тази кооперация не е заличена, а има данни да е прекратена чрез сливането й с ГПК „З” в ТГСК „С”, а последната, след преобразуването й във ВК „С” и обобществяването на горите, се влива във ВК ”С”.
Касаторът не е посочил задължителна практика на Върховния касационен съд, според която повдигнатия материалноправен въпрос да е разрешен по различен начин. В посочената от него съдебна практика същият материалноправен въпрос е разрешен противоречиво – в едно съдебно решение се приема, че П. кооперация „С” не е правоприемник на В. кооперация „С” и кооперациите, които са се влели или слели с нея, а в други – че правоприемници на ТГПК „С” са нейните бивши членове.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 13.06.2008 г. по гр.д. № 317/2008.
Такса за разглеждането на касационната жалба не се дължи.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.