ОПРЕДЕЛЕНИЕ
С., 21.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, III г.о., в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Богданова
ЧЛЕНОВЕ : В. Р.
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч. гр.д. № 250 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. Г. А. от [населено място] срещу определение № 442 от 28.11.2008 год. по гр.д. № 3419/2008 год. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на основание чл.З., ал.1, т.1 и 5 ГПК на влезлите в сила решение от 3.01.2007 г. по гр.д. № 133888/2002г. на Софийски районен съд, 57 състав, и определение № 429 от 1.11.2007 г. по ч.гр.д. № 1816/2007 г. на ВКС, V г.о. Поддържа се, че определението е неправилно.
Ответната страна не изразява становище.
По подадената частна жалба, Върховният касационен съд, състав на III г.о. приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С атакуваното определение ВКС, III г.о. е оставил без разглеждане молбата за отмяна по чл.З., ал.1, т.1 и т.5 ГПК като просрочена. Прието е, че срокът за отмяна на съдебните актове е започнал да тече от влизането им в сила. Решението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 15.03.2007 г., а определението на 1.11.2007 г. Молбата за отмяна е подадена на 3.06.2008г., т.е. извън законоустановеният срок по чл.305, ал.1, т.1 и 5 ГПК.
Правилно с обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е просрочена, съгласно чл. 305, т.1 и 5 1 ПК, тъй като тримесечния срок
тече от узнаване на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Решението на Софийски районен съд е влязло в сила с влизане в сила на определението за връщане на въззивната жалба – на 15.03.2007 г., определението на ВКС, V г.о. с обявяването му на 1.11.2007 г., а молбата за отмяна е подадена на 3.06.2008 г.
Изложените в частната жалба оплаквания касаят допустимостта на молбата по чл.З., ал.1, т.5 ГПК, обосновани с твърдението, че срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е едногодишен от влизане в сила на определението по ч.гр.д. № 1861/2007 г. на ВКС, V г.о., спрямо който молбата не била просрочена.
Оплакването е неоснователно. Жалбоподателката се позовава на първоначалната редакция на чл.305, т.5 ГПК /Д.В. бр.59/2007 т.1, която гласеше „на узнаване на решението, но не по-късно от една година от влизането му в сила- в случаите по чл.З., ал.1,т.5 и 6 и чл.304“. Този текст е изменен със ЗИД на ГПК /Д.В. бр.50/2008 т.1, като са заличени думите „но не по-късно от една година от влизането му в сила“, поради което срокът е тримесечен, считано от деня на узнаване на решението.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Ш г.о.
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 442 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 3419/2008 г. на Върховния касационен съд, III г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :