3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
гр. С., 13.07..2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 474 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на длъжника [фирма], [населено място], приподписана от процесуален представител адв. П. В. С., срещу определение от 20.12.2010г. по ч. гр. дело № 11035/2010г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав, с което след отмяна на разпореждане от 31.08.2010г. по гр. дело № 38859/2010г. на Софийски районен съд, 68 състав е постановено да се издаде заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК по заявление на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумата 51 783 лв. на основание запис на заповед от 29.04.2008г. за сумата 60 000 лв., както и законната лихва от подаване на заявлението– 02.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата и направените разноски в размер 3 964,02 лв., и делото е върнато на СРС за издаване на заповедта и изпълнителния лист.
Частният жалбоподател прави оплакване за недопустимост на въззивното определение поради подаване на частната жалба от лице без представителна власт. Релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа становище за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, някои от които се решават противоречиво от ВКС, а за някои липсва съдебна практика, поради което същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: въпросът „допустимо ли е в производство по ГПК, в който изчерпателно са уредени способите за доказване, да бъдат използвани способи за събиране на доказателства по специален ред /чл. 23, ал. 4 ЗТР/, непредвиден в ГПК, за да бъдат доказани материалноправни предпоставки за възникване на спорното материално право” е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; процесуалноправният въпрос „подлежи ли на допускане до касационно обжалване въззивното определение, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение” се решава противоречиво от ВКС. Частният жалбоподател моли въззивното определение да бъде отменено, а издадената заповед за незабавно изпълнение – обезсилена.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима поради следните съображения:
Съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 68/18.01.2010г. по ч. т. дело № 690/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 823/24.11.2010г. по ч. н. дело № 730/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 347/04.06.2010г. по ч. гр. дело № 311/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., заповедта за изпълнение подлежи на обжалване само в частта за разноските /чл. 413, ал. 1 ГПК/ и в частта за незабавното изпълнение /чл. 419, ал. 1 ГПК/. В останалата част заповедта не може да бъде обжалвана и последващата инстанция не разполага с правомощия да се произнася по нея. Съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК на обжалване подлежи разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, като в този случай въззивният съд може да постанови издаването на заповед за изпълнение, което определение, респективно заповед за изпълнение не подлежат на обжалване, освен в частта за разноските. Когато има издадена заповед за изпълнение, без значение дали е с първоинстанционния съдебен акт на районния съд или с въззивнното определение по частна жалба срещу разпореждане за отказ на районния съд, защитата на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение съгласно чл. 415 ГПК. Следователно определението на въззивната инстанция, с което е отменено разпореждането на СРС, с което е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение и вместо това е постановено издаването на исканата заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че частната касационна жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] определение от 20.12.2010г. по ч. гр. дело № 11035/2010г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на ВКС на РБ, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.