О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 558
София, 07.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на шести юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. И.
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
изслуша докладваното от съдията К. ч.т.дело № 511/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр.чл.280 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. С. от Х. и “Б. срещу определение №51/11.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 118/2010 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е разпоредено да се издаде в полза на М. М. Н. от Х. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 5 500 лв. срещу двамата жалбоподатели. Релевират се оплаквания за това, че представеният в заповедното производство документ не е оригинален, както и че същият не е от категорията, посочени в чл.417, т.3 от ГПК, даващи основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В изложението към частната касационна жалба жалбоподателят посочва два материалноправни въпроса: за тълкуването на чл.417, т.3 от ГПК и каква е формата на нотариалната заверка на подлежащия за незабавно изпълнение документ – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл.280, ал.1, т.3 от ГПК).
В писмен отговор ответницата М. М. Н. счита частната касационна жалба за недопустима, за което излага подробни съображения.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, зада се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна в процеса, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол по реда на чл.247, ал.3 от ГПК.
Въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол по следните съображения:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е основано на разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК. Със същото е представен договор за паричен заем от 16.07.2009 г., сключен между М. М. Н. като заемодател и А. С. и “Б. като заематели за сумата от 22 500 лв. с уговорени падежи на връщането й. Договорът е подписан от заемателите с нотариална заверка на подписите от същата дата при нотариус И. Б. с район на действие на Районен съд-Хасково.
Съгласно чл.417, т.3 от ГПК, заповед за изпълнение може да се издаде въз основа на нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите в тях задължения за плащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължение за предаване на определени вещи, а процесният договор е сред тези предвидени хипотези, а именно третата от посочените по-горе. Или, правилно е протекло производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и съответния изпълнителен лист. Представеният договор е редовен от външна страна – съдържа задължението на жалбоподателите за заплащане на заетата в случая “парична сума”, а верността (истинността) на подписите на страните е удостоверено по съответния ред от нотариус.
С оглед на ясната и не нуждаеща се от тълкуване разпоредба на чл.417, т.3 ГПК, не са налице двете кумулативни предпоставки на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на определение № 51/11.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 118/2010 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: