8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
Гр. София, 15 март 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
С участието на секретаря И. П. и в присъствието на прокурора С. А. като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 14/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подс. В. Л. В. против решение № 169/03. 11. 2017 год. по в. н. о. х. д. № 199/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.
С жалбата са релевирани доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са развити в две основни насоки: неправилен отказ на въззивната инстанция да уважи доказателствените искания на подсъдимия, вследствие на което са останали неизяснени редица обстоятелства от съществено значение за съставомерността на деянието, и проявена предубеденост от апелативния съд, който незаконосъобразно е оставил без разглеждане искането за поправка на протокола от съдебно заседание. Поддържа се, че вследствие на тези нарушения на процесуалните правила е направен незаконосъобразен извод, че е осъществен съставът на престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК, респ., че не са налице предпоставките на чл. 14 от НК. Наред с това подсъдимият е представил своето виждане за развитието на инкриминираните събития и за достоверността на доказателствата и е изложил и съображения за необоснованост на съдебния акт. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.
Подс. В. В., редовно призован, не изразява лично становище по основателността на подадената жалба.
Защитникът му поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:
С присъда № 128/07. 06. 2017 год., постановена по н. о. х. д. № 1177/2016 год., Окръжният съд – Бургас е признал подс. В. Л. В. за виновен в това, че на 30. 05. 2013 год. в [населено място], като лице, което управлява и представлява [фирма], представил пред П. С. – главен специалист в Общинска служба „Земеделие” – Н.И., неверни сведения в таблица за използваните парцели през 2013 год., като неразделна част от заявление за подпомагане за кампания 2013 год. с Уникален регистрационен номер (УРН) /№/, в която заявил, че по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) юридическото лице ползва парцели, подробно изброени в 46 пункта, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз – от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, поради което и на основание по чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2, пр. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Първоинстанционният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 169/03. 11. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 199/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е потвърден.
Касационната жалба е неоснователна.
Приоритетно разглеждане следва да получат възраженията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат поставени на обсъждане останалите аргументи на касатора за неправилно приложение на материалния закон.
Преобладаващата част от доводите в касационната жалба са израз на несъгласието на подсъдимия с доказателствения анализ и с приетата от апелативния съд фактическа обстановка без да се отчита спецификата на настоящото производство. За разлика от първостепенния и въззивния съд касационната инстанция по правило е съд по правото и не може да установява нови фактически положения, нито да пререшава въпроса да достоверност и убедителност на доказателствата и доказателствените средства. С изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, сред които не попада настоящият казус, тя се произнася въз основа на фактите, приети в атакувания съдебен акт, като проверява доколко са спазени правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение. Ето защо предвид тези правомощия на ВКС без коментар следва да бъдат оставени както твърденията за необоснованост на въззивното решение, така и всички изявления в жалбата, посредством които подс. В. разяснява своята гледна точка за инкриминираните събития. Отговор следва да получат само оплакванията за неспазване чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, доколкото от касационната жалба могат да бъдат изведени такива твърдения.
Внимателният прочит на материалите по делото води до категоричен извод, че проверяваният съдебен акт е постановен при стриктно съблюдаване на посочените изисквания. Изводите си относно правно значимите обстоятелства апелативният съд е изградил единствено върху допустими и годни доказателства и доказателствени средства, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и съдържание.
Контролираната инстанция е подложила на обстоен анализ обясненията на подсъдимия, обсъждайки тяхната логичност, последователност и вътрешна съгласуваност. Наред с това ги е съпоставила и с показанията на свидетелите П. С., П. Д. и В. Н. и с тези на лицата, които са действителни ползватели на инкриминираните парцели, както и с писмените доказателства и заключението на графическата експертиза, след което на стр. 42-44 от решението е изложила изчерпателни съображения в кои части те заслужават доверие и в кои не следва да бъдат кредитирани, защото се опровергават от други доказателствени източници. Особено внимание е отделено на твърденията на В. за еднократно явяване в Общинската служба по земеделие (ОСЗ) – Н. И. след подаване на първоначалното заявление за подпомагане, както и на тези за използвания от него начин за индивидуализиране на парцелите и убедително е защитена тезата, че в тази част обясненията му не отговарят на обективната истина, а обективират единствено защитната му позиция. В същото време, отчитайки действащата към инкриминирания период нормативна уредба – Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления и мерки за директни плащания, апелативният съд е извършил проверка за достоверност на твърденията на свид. С. относно създадената практика при приемане на общи заявления за подпомагане и е приел, че не съществува основание да не им се довери.
Неоснователни са и аргументите за игнориране на обстоятелството, че данните за инкриминираните парцели са въведени в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) от място, различно от работното място на свид. С., поради което тя не е имала териториална компетентност да приеме документите на подсъдимия. От една страна, въззивната инстанция е съобразила, че общинските служби по земеделие в София са териториални звена на Областна дирекция „Земеделие”, като по отношение подаването на заявления за подпомагане по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители няма административно деление на районите, т. е., във всяко от териториалните поделения е допустимо да се приемат документи, стига постоянният адрес на кандидата – физическо лице или адресът на управление на юридическото лице или едноличния търговец да е на територията на гр.София, какъвто е случаят с подсъдимия. От друга страна, данните, че за свид. С. е наличен запис в информационните масиви, касаещ офис „Областна дирекция „Земеделие” София-град” по номенклатурата на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), не следва да се разглеждат изолирано от справката на л. 125-126 от първоинстанционното дело, съгласно която номенклатурата на офисите се обновява само при заявка от МЗХ, ако в продължение на години не е представена актуална и пълна информация за структурата на офисите, като същевременно се отчете, че С. е категорична, че работното ? място към инкриминираната дата е било в ОСЗ – Н. И. и именно там е приела документите на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав не приема и възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с отказ да бъдат събрани поискани от защитата доказателства. Константна е практиката на ВКС, че не във всички случаи оставянето без уважение на доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице единствено ако вследствие на отказа са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Коментираният казус обаче не е такъв.
Въззивната инстанция законосъобразно е отклонила като неотносими исканията да бъде установено работното време на свид. П. С., както и да бъдат събрани доказателства относно наличието или липсата на заповед за полагане на извънреден труд от нейна страна. Цитираните обстоятелства, както и тези, касаещи натовареността ? и служебните ? ангажименти в деня, предхождащ инкриминираната дата, имат отношение единствено към спазване на трудовата дисциплина от нейна страна, но не се отразяват върху съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние, още повече, че свидетелката е посочила, че неприключването на преписката на В. в деня на подаване на заявлението за корекция на данните за парцелите – 29. 05. 2013 год., не е инцидентно и необичайно събитие, а напротив – често срещана практика, причините за която могат да имат различно естество. Наред с това и Наредба № 5/27. 02. 2009 год. за условията и реда за подаване на заявления и мерки за директни плащания предвижда подобна възможност, ако е невъзможно данните за общото заявление за подпомагане да бъдат въведени в електронен вид в присъствие на кандидата (чл. 10, ал. 3 и чл. 11, ал. 5).
Аналогично е и положението с поддържаното от защитата искане да се установи дали преписката е окомплектована с документи, доказващи основанието за ползване на посочените от подсъдимия парцели, респ., при отсъствието им да се съберат доказателства за причините поради които на общото заявление за подпомагане е даден уникален идентификационен номер (УИН). От една страна, евентуално извършените от трети лица незаконосъобразни действия във връзка с регистрацията на заявлението в Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция не придават истинност на представените от подс. В. сведения за ползваните от него земеделски имоти. Те могат да послужат като основание за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност, но не и като такова за отпадане наказателната отговорност на подсъдимия за представяне на неверни данни. От друга страна, както правилно е отбелязал апелативният съд, престъплението по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК е на просто извършване и за съставомерността му е без значение дали неспазването на процедурата по Наредба № 5/2009 год. би довело до отказ да бъде отпусната поисканата от подсъдимия финансова помощ.
Правото на защита на касатора не е било нарушено и с отказа на апелативния съд да допусне експертиза с цел установяване дали т. нар. „шейп файлове“ по настоящото дело и по посочените от В. други наказателни дела имат общ произход и дали ръкописният текст в таблицата към заявлението за регистрация на представляваното от него дружество и в тези – предмет на други наказателни дела е написан от едно и също лице. При положение, че по делото е установено, че нито към момента на подаване на общото заявление за подпомагане (15. 05. 2013 год.), нито към този, в който е извършена корекция посредством прибавяне на нови парцели (29 – 30. 05. 2013 год.), подсъдимият е имал правно основание за ползването им и не е могъл да придобие такова в последствие, е ирелевантно откъде и по какъв начин е получил файловете, очертаващи границите на декларираните от него парцели. Евентуалният им общ произход с подобни файлове по други дела би могъл да обоснове извод за участие на други лица в инкриминираното деяние или дори и за друго престъпление, но след като подобни обвинения не са били повдигнати, контролираната инстанция законосъобразно е приела, че събирането на доказателства за тези обстоятелства не е наложително за разкриване на обективната истина.
Най- сетне, няма основание за оспорване на преценката на апелативния съд за неоснователност на искането за събиране на доказателства дали през годините е настъпила промяна в границите на парцелите, които подсъдимият е заявил, че ползва. Това е така, първо, защото коментираното обстоятелство е изцяло извън темпоралните граници, определени с обвинителния акт, и, второ, предвид показанията на по-голямата част от свидетелите, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 вр. чл. 283 от НПК, в които недвусмислено е посочено, че разпитаните лица ползват същите земеделски имоти от години.
На последно място, несъстоятелни са и доводите, касаещи отказа на въззивния съд да разгледа молбата на подсъдимия за поправка на протокола от съдебно заседание, проведено на 26. 09. 2017 год. Разпоредбата на чл. 312, ал. 1 от НПК обвързва исканията за корекции и допълване на коментирания процесуален документ с тридневен срок, чийто начален момент е датата на изготвянето му, а не датата, на която страните са били уведомени за това обстоятелство. Като гаранция, че няма да бъдат злепоставени интересите им заради несвоевременно съставяне на протокола, в чл. 55, ал. 1, т. 1 от Правилника за администрацията на съдилищата (обн. ДВ, бр. 68/22. 08. 2017 год.) е предвидено, че той следва да бъде на тяхно разположение в тридневен срок от съдебното заседание. Доколкото неправомерните действия на съда и съдебните служители не следва да създават неблагополучия за страните, тезата, че срокът по чл. 312 тече от уведомяването им, е резонна само при несъблюдаване изискванията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от правилника. Настоящият случай не попада в посочената хипотеза, тъй като на 28. 09. 2017 год., т. е., два дни след въззивното заседание и в пределите на срока по ПАС деловодителят на състава е отбелязал върху молбата на защитника, че го е уведомил, че поисканото от него фотокопие от протокола е налично. Въпреки това адв. Г. не се е явил да получи документа, което е наложило на 03. 10. 2017 год. той да бъде изпратен на електронната му поща. Молбата за поправката му е депозирана от подсъдимия осем дни след изтичане на срока по чл. 312, ал. 1 от НПК – на 10. 10. 2017 год. При тази хронология въззивната инстанция законосъобразно е приела, че същата е просрочена и я е оставила без разглеждане, а твърденията на В. за недокументирани изявления на съда, указващи на неговата предубеденост, не могат да постигнат целения процесуален ефект.
Неоснователни са и доводите за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
В рамките на установените фактически положения апелативният съд е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал деянието на подс. В. по чл. 248а, ал. 3 вр. ал. 2 от НК.
В таблицата, представляваща неразделна част от заявлението за подпомагане от 30. 05. 2013 год., с което е внесена корекция в предходното заявление от 15. 05. 2013 год., подсъдимият е посочил, че представляваното от него търговско дружество ползва парцелите, изброени в инкриминираните 46 пункта, докато в действителност същите са били обработвани от други физически и юридически лица. Това писмено изявление на В. В. е депозирано пред длъжностно лице, в чиито правомощия е регистриране на кандидатите и задействане на процедурата за отпускане на помощи по СЕПП. То осъществява изпълнителното деяние на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК, защото по естеството си представлява представяне на неверни сведения, т. е., довеждането до знанието на компетентното длъжностно лице на данни относно факт с правно значение, които данни не съответстват на действителното фактическо и правно положение.
Обстоятелството, че свид. П. Д. е вписал в таблицата – част от заявлението за регистрация номерата на парцелите от ИСАК няма онова правно значение, което му придава касаторът. Аналогично е положението и с твърденията му за допуснати нарушения от страна на свид. П. С. и на други длъжностни лица от ДФ „Земеделие” или от разплащателната агенция.
С полагането на подпис върху заявлението за подпомагане и съпровождащата го таблица подсъдимият е удостоверил невярното обстоятелство, че ползва посочените в нея парцели. С това съставът на престъплението е осъществен. Действията на длъжностните лица по препращане на преписката на ДФ „Земеделие”, по предоставяне на УИН и по извършване на надлежни проверки, дори и да не са в съответствие с предписанията на закона и актовете по приложението му, са последващи тези на подсъдимия и не могат да обосноват отпадане на наказателната му отговорност за предоставяне на неверни обстоятелства, защото престъплението по чл. 248, ал. 3 вр. ал. 2 от НК е формално, на просто извършване. За съставомерността му е ирелевантно, че е било недопустимо отпускане на средства от фонда за гарантиране на земеделието или че макар да е допустимо, на юридическото лице не са били отпуснати такива. Без правно значение е и евентуалното неспазване на процедурата по приемане на общото заявление за подпомагане от свид. С. –неправомерните ? действия биха били основание за търсене на отговорност от нея, но не превръщат неверните обстоятелства, декларирани от подсъдимия, в достоверни такива. Върху съставомерността на деянието не оказва влияние и обстоятелството, че ръкописният текст в таблицата, съпровождаща условно назованата първа част от общото заявление за подпомагане – това за регистрация, е написан от свид. Д., защото подписите в нея и в самото заявление за регистрация, също както в това за подпомагане, са положени от подсъдимия, който по този начин е изразил съгласието си с вписаната в него информация.
Несъстоятелни са и аргументите, че се касае за грешка по смисъла на чл. 14 от НК.
Законодателят е предвидил като задължително условие за приложението на цитираната разпоредба отсъствието на представа относно фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. С оглед конкретиката на повдигнатото обвинение е било необходимо да се установи, че на касатора не е било известно, че не ползва парцелите, посочени в таблицата – неразделна част от заявлението за подпомагане. В същото време по делото е безспорно установено, че подсъдимият е регистрирал търговското дружество само месец и половина преди подаване на заявление за подпомагане и в рамките на този период юридическото лице не е извършвало никаква земеделска или друга селскостопанска дейност; доказано е освен това, че нито В. лично, в качеството му на физическо лице, нито [фирма] притежава земеделски земи в Бургаска област, както и че няма сключени договори за наем или аренда, нито учредено по надлежния ред вещно право на ползване върху такива парцели; събрани са и безспорни доказателства, че търговското дружество не е регистрирало съобразно законовите изисквания селскостопанска техника и селскостопански животни. При наличието на тези обстоятелства не може разумно да се поддържа, че подсъдимият е действал при условията на чл. 14 от НК само защото не знаел точното местонахождение на парцелите и конкретните им размери.
Предвид изложеното касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК и тъй като атакуваното решение на Апелативен съд – Бургас е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, то следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 169/03. 11. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 199/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.