О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 479
гр. София, 10.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 452 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Ц. П. и В. Й. Т., двамата от гр. В. срещу определение № 205 от 08.05.2009г. по в. ч. гр. д. № 397/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 14.11.2008г. по ч. гр. д. № 2556/2008г. на Великотърновски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Б” Е. , гр. С. срещу К. Й. И. като Е. „К”, П. Ц. П. и В. Й. Т., последните двама като поръчители за сумата 22 925,22 лв., от които 19 524 лв. – главница и 3 401,22 лв. – лихва от 25.09.2007г. до 04.11.2008г., както и законната лихва от 05.11.2008г. до изплащане на вземането, сумата 485,50 лв. – държавна такса и 399,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и е постановено незабавно изпълнение на заповедта.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е незаконосъобразно и неправилно съдът не е проверил налице ли е предсрочна изискуемост на вземането и от коя дата. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено.
Ответникът „Б” Е. , гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди разпореждането на Великотърновски районен съд, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е съобразил всички изисквания на закона, а именно че представеният със заявлението документ извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор е редовен от външна страна съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изложил е съображения, че в извлечението са посочени всички данни за вземането – от какво произтича, съдлъжници, поръчители, датата на изискуемост на кредита, сумите, дните на забава. Според въззивния съд в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение не се извършва проверка на други данни, напр. от какво произтича предсрочната изискуемост, коя клауза от договора е нарушена, за да възникне тази предсрочна изискуемост и др.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване се извършва на базата на посочените в частната касационна жалба и изложението към нея доводи. В случая значимите за спора правни въпроси са: следва ли съдът да провери кога е настъпил падежът и дали вземането е предсрочно изискуемо.
По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните и приложени от частните жалбоподатели определения не установяват противоречива практика на съдилищата по посочените въпроси. В тях съдилищата са извършвали проверка на представените документи /извлечение от сметка и договори за кредит/ като основания за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, , б. „в” ГПК /отм./ и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с оглед редовността им от външна страна.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК приложима е практиката, създадена по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, съгласно която, за да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките, е необходимо документът или извлечението от счетоводните книги да бъдат редовни от външна страна. Съдът не извършва проверка по същество дали действително отразените в посочените документи вземания са дължими, дали има извършени плащания или не, дали обективно са настъпили предпоставките за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Достатъчно е от външна страна да е удостоверено настъпването на тези обстоятелства, което в случая е извършено с приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги за сметка № 1* по договор за кредит от 03.09.2007г., издадено на 05.11.2008г., както и представените с частната жалба договор за кредит от 03.09.2007г. и писма – уведомления за предсрочната изискуемост на кредита до кредитополучателя и поръчителите с приложени известия /обратни разписки/.
Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 205 от 08.05.2009г. по в. ч. гр. д. № 397/2009г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.