О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
гр. София, 10.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 438 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 396, ал. 1 ГПК /чл. 315, ал. 1 от отменения ГПК/.
Образувано е по частна жалба на Д. В. от Израел чрез процесуалния му представител адв. В срещу определение от 11.03.2009г. по гр. д. № 1962/2006г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца за допускане на обезпечение по предявения срещу „В” ЕАД, гр. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД чрез заличаване ипотека върху недвижим имот, разпореждане дружеството да се въздържа от всякакви бъдещи действия по разпореждане с и/или по обременяване на процесните имоти с каквито и да било вещни или облигационни тежести до приключване на делото.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържа становище, че правният интерес от налагане на исканите с молбата от 10.03.2009г. обезпечителни мерки е установен, поради което моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде допуснато исканото обезпечение.
Ответникът „В” ЕАД, гр. С. оспорва частната жалба и поддържа становище, че не е налице обезпечителна нужда, тъй като с вписването на исковата молба в Службата по вписванията на 15.03.2004г. ищецът е постигнал защита на правото си, поради което за него липса интерес от допускане на обезпечение, както и че поисканите обезпечителни мерки са неподходящи по смисъла на чл. 316, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в предвидения законен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение по чл. 389 и сл. ГПК /чл. 308 и сл. от отменения ГПК/.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение искането за допускане на обезпечение, Софийски апелативен съд е приел, че посочените от ищеца обезпечителни мерки са неподходящи по смисъла на чл. 316, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл. 310 ГПК /отм./ и чл. 391 ГПК, за да се допусне обезпечение на иска е необходимо да са налице няколко предпоставки: ищецът да има право на обезпечение на предявения иск, т. е. искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице интерес от неговото обезпечаване – без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, обезпечителната мярка да е подходяща. Целта на обезпечаване на иска е от една страна, да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено, от друга страна да попречи да се осъществи неоснователно претендираното право.
В конкретния случай ищецът Д. В. е предявил срещу ответника „В” ЕАД, гр. С. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 11.03.2002г. за покупко-продажба на подробно описани недвижими имоти. Решението, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД се уважава има конститутивен характер и осигуряването на отричаното от ответника право може да се осъществи чрез вписване на исковата молба или възбрана върху недвижимите имоти – предмет на предварителния договор и предявения иск. С оглед предмета на делото правилно Софийски апелативен съд е направил извод, че посочените от ищеца обезпечителни мерки „ответникът да предприеме необходимите действия, чрез които да осигури ипотеката, учредена с нотариален акт № 1* том 2, рег. № 1* дело № 309/09.09.2008г. на нотариус Лили Л. , да бъде заличена” и „ответникът да се въздържа от всякакви бъдещи действия по разпореждане с и/или по обременяване на процесните имоти с каквито и да било вещни или облигационни тежести до приключване на делото” са неподходящи по смисъла на чл. 316, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./, респективно чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.03.2009г. по гр. д. № 1962/2006г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.