О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
гр. София, 18.08.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 359 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Софийски имоти” ЕАД, гр. С. срещу определение № 28 от 14.01.2009г. по ч. гр. д. № 641/2008г. на Бургаски окръжен съд, ІV въззивен състав. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение частната жалба на „Софийски имоти” ЕАД срещу постановление изх. № 33/05.12.2008г. на нотариус М. В. , рег. № 370 с район на действие района на Царевски районен съд, с което е постановен отказ за извършване на нотариално действие по нотариално дело № 1687/04.12.2008г. – издаване на констативен нотариален акт в полза на „Софийски имоти” ЕАД, гр. С. за собственост на недвижим имот, представляващ почивна станция „К” /бивша на „Р”/, находяща се в гр. К., община П., обл. Бургас, ул. „К” № 3, южно от кв. 25, състояща се от хотелска част на 4 етажа със застроена площ 720 кв. м. и кухненски блок на 1 етаж със застроена площ 776 кв. М., разположена в поземлен имот с идентификатор 37023.501.486 /петна 17 и 18/, заедно със съответно право на строеж върху мястото, при граници по АДС № 1115/1993г.: изток – поч. база, запад – поч. база, север – поч. база, юг – поч. база, а по скица: ул. „3-та”, заснета с идентификационен № 4* имот № 4* имот № 4* ул. „5-та”, имот № 487.
Частният жалбоподател поддържа становище, че определението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано. Изложени са съображения за неправилност на извода, че апортирането на имота не е извършено в съответствието със закона, и неправилно обсъждане законосъобразността на решението за вписване увеличение на капитала на дружеството с апортна вноска и неговото обнародване. Частният жалбоподател прави оплакване, че незаконосъобразно съдът е приел, че следва да има доказателства за представяне за вписване в нотариата, респ. Службата по вписванията, на нотариално извлечение от устава на дружеството и от съгласието на вносителя. Небосновани са изводите относно представените строителни книжа и относно описанието на недвижимия имот. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване на определението са посочени предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК:
– в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси: за удостоверяване правото на собственост върху недвижимия имот и необходимостта от проверка за момента и начина, по който Столична община е станала собственик на процесния имот, внесен като апортна вноска в капитала на дружеството; преценката за липса на осъществен фактически състав по придобиване на вещното право на собственост от „Софийски имоти” ЕАД;
– въпросът относно момента на придобиване на право на собственост чрез увеличаване на капитала с апортна вноска и действието на вписването в търговския регистър и въпросът за вписване в Службата по вписванията на нотариално заверено извлечение от Устава и съгласието на вносителя са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаването на предмета на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК.
За да остави без уважение частната жалба срещу постановлението на нотариуса, с което е отказано извършване на нотариално действие по нотариално дело № 1687/04.12.2008г. – издаване на констативен нотариален акт в полза на „Софийски имоти” ЕАД, гр. С. за собственост на описан недвижим имот, Бургаски окръжен съд е приел, че не са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл. 587, ал. 1 ГПК за установяване право на собственост на дружеството върху описания в молбата недвижим имот. Решаващият съдебен състав е обсъдил представените доказателства и е констатирал, че в АДС № 1115/03.11.1993г. е отразено, че правото на строеж на почивна база на 4 етажа за 250 легла в с. К. е предоставено на ОФ „Р”, гр. С., както и че почивната станция е изградена от ДСП „Р”, гр. С.. Въз основа на изложените констатации въззивният съд е приел, че липсват доказателства за момента и начина, по който Столична община е станала собственик на посочената почивна база /доколкото става въпрос за един и същ обект, тъй като в различните представени документи почивната база е описана по различен начин/, за да се приеме, че апортирането е породило действие. Липсват доказателства и твърдения от молителя, че процедурата по апортирането на почивната база е извършена в съответствие с изискването на закона – представяне за вписване в нотариата, респективно в Службата по вписванията на нотариално заверено извлечение от устава на дружеството и от съгласието на вносителя /чл. 73, ал. 5 ТЗ/. Поради липсата на посочените доказателства и неточното описание на имота, несъобразено с приложените скици, съдът е направил извод за неоснователност на частната жалба срещу отказа на нотариуса.
Разрешеният от Бургаски окръжен съд материалноправен въпрос от значение за делото се отнася до установяване правото на собственост върху процесния недвижим имот на „Софийски имоти” ЕАД, както и правото на собственост върху имота на Столична община п. апортирането му в капитала на „Софийски имоти” ЕАД. Този въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. За да бъде издаден констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит чрез апортна вноска, е необходимо да бъде извършена проверка доколко апортираният недвижим имот е бил собственост на лицето, направило апорта. Извършването на апорта представлява разпореждане на вносителя с неговите права върху обекта на непаричната вноска в полза на дружеството. Ако лицето, направило апортната вноска, не е притежавало съответния недвижим имот, то транслативният ефект на апорта не би могъл да настъпи. Тази преценка попада в обхвата на дейността на нотариуса, респективно на въззивния съд, тъй като при нотариалния акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот, предмет на удостоверяване е самото право на собственост върху имота. Поради това, че апортът на недвижим имот е производен начин за придобиване на собственост, за издаването на констативен нотариален акт е необходимо освен регистърното решение за вписване на апорта, да бъде представен и документът, удостоверяващ правото на собственост на праводателя. Въззивният съд е обсъдил представените доказателства и въз основа на тях е стигнал до извода, че липсват доказателства за момента и начина, по който Столична община е станала собственик на посочената почивна база.
Въпросът относно момента на придобиване на право на собственост чрез увеличаване на капитала с апортна вноска и действието на вписването в търговския регистър и въпросът за вписване в Службата по вписванията на нотариално заверено извлечение от Устава и съгласието на вносителя биха били от значение, ако са представени доказателства за собствеността върху недвижимия имот – предмет на апорта на праводателя Столична община. Такива доказателства не са представени и не са налице данни по какъв начин учреденото право на строеж на почивната база на ОФ „Р”, гр. С., респективно правото на собственост върху изградената почивна станция са преминали от ОФ „Р”, гр. С. върху Столична община. Поради това не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 28 от 14.01.2009г. по ч. гр. д. № 641/2008г. на Бургаски окръжен съд, ІV въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: