3
Опр. ч.т.д. 387/11 на ВКС- ТК, ІІ ро отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 599
гр. София, 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. В. Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело №387 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на управителите на [фирма]-П. срещу определение № 488 от 23.03.2011 г. по ч. гр. д. №885/2011 г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено постановеното на 19.01. 2011 г. определение на ОС-Благоевград по гр. д. №102011 г. за прекратяване на производството по обективно съединените искове на същия жалбоподател срещу ответника „Ол С. Клуб Оунърс Асосиетс Л.”- Великобритания за установяване недопустимост на вписването в имотния регистър и за отмяна на самия акт на съдията по вписванията при РС-Разлог.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон.
Ответната страна изпраща писмен отговор на частната касационна жалба.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че посочените правни въпроси: разполагат ли трети лица, които не са страна по едно правоотношение с правен интерес да водят иск за съществуването или несъществуването му , могат ли тези трети лица да атакуват по исков ред самото вписване или несъществуването на вписано обстоятелство, както и дали за настъпване ефекта на суброгацията по чл.74 от ЗЗД е достатъчен фактът на плащането на едно чуждо задължение или трябва и правен интерес от такова плащане са обуславящи изхода на спора.Според същите са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС и с практиката на съдилищата.: основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 от ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Съставът на въззивния съд е приел, че е предявен иск от страна на [фирма]-П., с който се иска установяване недопустимост на вписването в Сл.Вп. при РС-Разлог на промени относно кредитора във вписана договорна ипотека , с която се обезпечават спрямо банката-кредитор [фирма] задълженията на [фирма] по договор за инвестиционен кредит №955 от 24.07.07 , който иск е обективно съединен с такъв за заличаване на това вписване. Ищецът се позовава на това, че е закупил имотите предмет на ипотеката и че ответникът „Ол С. Клуб Оунърс Асосиетс Л.”- Великобритания е погасил задължението на ипотекарния длъжник [фирма] към банката, без да има интерес от това, поради което и не се суброгирал в правата на ипотекарния кредитор относно самата ипотека. За да постанови обжалваното определение, с което преценява и двата иска като недопустими въззивният съд се е солидаризирал със становището на първоинстанционния за липсата на правен интерес на ищеца като приобретател на ипотекираните имоти да оспорва правоотнешенията между ипотекарния кредитор [фирма] и ответникът „ОЛ С. Клуб Оунърс Асосиейтс” като лице погасило задълженията на длъжника [фирма] към банката. Този извод е аргументиран с това, че вписването на промени в тези правоотношение в следствие погасяването на дълга от третото лица към банката не се отразяват на правната сфера на ищецът като приобретател на ипотекираните имоти.
Допустимостта на касационно обжалване се обосновава по отношение на сочените като обуславящи изхода на спора въпроси: разполагат ли трети лица, които не са страна по едно правоотношение с правен интерес да водят иск за съществуването или несъществуването му , могат ли тези трети лица да атакуват по исков ред самото вписване или несъществуването на вписано обстоятелство, както и дали за настъпване ефекта на суброгацията по чл.74 от ЗЗД е достатъчен фактът на плащането на едно чуждо задължение или трябва и правен интерес от такова плащане.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая от страна на ищеца се иска установяване от съда недопустимост на вписването в имотния регистър на новия суброгирал се в правата на предишния кредитор и отмяна на самия акт на съдията по вписванията при РС-Разлог . Така предявените като единство между обстоятелствена част и петитум два иска изобщо нямат за предмет установяване съществуването или несъществуването на правоотношение , а целят единствено и само отмяна на самото вписване, съгласно чл.537 ал.2 от ГПК, което само по себе си е недопустимо, без да се търси изрично произнасяне по самите правоотношения материализирани във вписания ак. / така ТР 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. №150/1985 г. на ОСГК и много други/.
Следователно така зададените процесуални въпроси са несъотносими към предмета на двата иска, предмет на делото така както са формулирани като единство на обстоятелствена част и петитум в самата искова молба. Несъотносим се явява и материалноправният въпрос за това, дали за настъпване ефекта на суброгацията по чл.74 от ЗЗД е достатъчен фактът на плащането на едно чуждо задължение или трябва и правен интерес от такова плащане, доколкото се обжалва не произнасяне по същество на спора, а прекратяването, поради процесуална недопустимост.
Ето защо и с оглед ТР№1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК, според което непосочването на правен въпрос, който в действителност да е обуславящ изхода на конкретния спор от гледна точка на съдържанието на спорното право, разглеждането му и конкретното произнасяне по него от страна на съда, постановил обжалвания акт, само по себе си е основание за недопускане до касация, то не следва да се допуска такава.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 488 от 23.03.2011 г. по ч. гр. д. №885/2011 г. на Софийски апелативен съд Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.