О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 497
гр. София, 11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1043 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Р. Н. К. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв. В. В. срещу решение № 110 от 11.06.2010г. по в. гр. дело № 134/2010г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 116 от 29.12.2009г. по гр. дело № 639/2009г. на Окръжен съд Русе в частта, с която Р. Н. К. е осъдена да плати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 14 425.98 щ. д. /разликата между обжалваемата част 16 891.87 щ. д. и отхвърлителната на въззивния съдебен акт част 2 465.89 щ. д./, представляваща неизплатени вноски по договор за заем от 26.11.2004г. /неизплатени падежирани вноски и непадежирани предсрочно изискуеми погасителни вноски, всяка от които включва неплатена главница и възнаградителна лихва/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.07.2009г. до окончателното й плащане, както и разноски по компенсация в размер 1 111.75 лв.
Първоинстанционният съдебен акт е обжалван за разликата над 4 226.13 щ. д. до присъдените 21 118 щ. д., т. е. за сумата 16 891.87 щ. д., а в частта, с която ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 4 226.13 щ. д. – неплатени главници по договора за заем, е влязъл в сила поради необжалването му пред въззивния съд от ответната страна. Въззивното решение в отхвърлителната му част за сумата 2 465.89 щ. д. – договорна лихва по договора за заем, също е влязло в сила поради необжалването му от ищеца пред ВКС.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът релевира довод, че съдът се е произнесъл по релевантни материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Дължи ли заемателят по сключен договор за заем писмено уговорената възнаградителна лихва за периода от време, в който заетата сума е била върната в собственост на заемодателя, независимо от обстоятелството кое лице и на какво основание я е върнало; 2/ Настъпва ли едновременно с връщане на заетата сума, независимо от това кой и на какво основание я връща, прекратяване на договора за заем в случай на нейната реституция на евиктиран купувач на недвижим имот и има ли правно основание заемодателят да обяви заема за предсрочно изискуем, както и да иска уговорената възнаградителна лихва за остатъка от срока на договора.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е посочил правната норма, за чието тълкуване да се приеме, че липсва неяснота или непълнота, посочените въпроси във връзка с приложението на чл. 240 ЗЗД касаят единствено фактическите констатации на съда по спора, представляват твърдение на страната, свързано с неправилността на съдебния акт и не съставляват решаващият мотив на съда. Моли решението да не бъде допуснато до касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд, след обсъждане на доказателствата, е установил, че между Кооперация „Мегализинг Г.”, [населено място] като заемодател и Р. Н. К. като заемополучател е възникнало правоотношение по договор за заем, сключен на 26.11.2004г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата 8 000 щ. д. със задължението на последния да я върне в срок от 120 месеца на равни месечни анюитетни вноски в размер всяка по 176.38 щ. д. съгласно приложен погасителен план, включващи възнаграждение в размер 2% лихва месечно върху главницата по заема, като са уговорени неустойка при забава на плащанията и възможност за обявяване на заема за предсрочно изискуем от заемодателя при неиздължаване от заемополучателя на поредна месечна погасителна вноска.
За обезпечение на заема в полза на Кооперация „Мегализинг Г.” е учредена ипотека върху апартамент Ж на ет. 3, вх. Г, жилищен блок „Е.” в [населено място], [улица] на 29.11.2004г. с нотариален акт № 133, том ІХ, рег. № 12793, дело № 1366/2004г. на нотариус Г. Г., а впоследствие с нотариален акт № 140, том VІІ, рег. № 10299, дело № 997/2006г. на нотариус Р. Падалска от 14.07.2006г. този недвижим имот е продаден на [фирма], [населено място] за сумата 50 376 лв., част от която сума в размер 33 723.95 лв. е преведена от купувача [фирма] на заемодателя В. „Напредък” /преди Кооперация „Мегализинг Г.”/ по банков път на 25.07.2006г.
С влязло в сила на 13.10.2008г. решение № 34/22.03.2007г. по гр. дело № 5924/2006г. на Русенски РС по иск, предявен от продавачите Р. Н. К., В. Р. К. и Г. Р. К. срещу В. „Напредък” /преди Кооперация „Мегализинг Г.”/ и [фирма] /преди [фирма]/, са обявени за нищожни пълномощното и договора за покупко-продажба на горепосочения апартамент на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 152 ЗЗД поради противоречие със закона.
С нотариална покана, изпратена на 13.02.2009г. и връчена от нотариуса на ответницата по иска при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /отбелязване на 25.03.2009г./, В. „Напредък” /преди Кооперация „Мегализинг Г.”/ е уведомила Р. К., че поради нарушение на задълженията на заемополучателката по чл. 15, т. 1 и 4 от договора за заем от 26.11.2004г. обявява заема за предсрочно изискуем и е предоставила тридневен срок за заплащане на сумата общо в размер 23 712.75 щ. д. – просрочена главница, редовна, обявена за предсрочно изискуема главница и лихва за просрочие.
Въззивният съд е констатирал, че на 15.02.2009г. между Кооперация „В. Напредък” като цедент и [фирма] като цесионер е сключен договор, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера изцяло вземането си към Р. Н. К. в размер 21 118 щ. д., от които 8 771.40 щ. д. – просрочена главница, 12 346.60 щ. д. – редовна, обявена за предсрочно изискуема главница, произтичащо от договора за заем, сключен на 26.11.2004г., срещу заплащане на сумата 21 118 щ. д. С нотариална покана, изпратена от цедента до заемополучателя на 20.03.2009г. и връчена от нотариуса на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК /отбелязване на 23.03.2009г. и 09.04.2009г./, цедентът е уведомил Р. К. за извършената цесия.
Въз основа на писмените доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, решаващият съдебен състав е приел, че сумата в размер 33 723.95 лв. – част от продажната цена, която е внесена от купувача [фирма] на заемодателя В. „Напредък” /преди Кооперация „Мегализинг Г.”/ по банков път на 25.07.2006г., осчетоводена от кооперацията и с нея е погасен изцяло заема по договора от 26.11.2004г., е върната на 18.03.2009г. с вносна бележка в [фирма] от Кооперация „В. Напредък” на [фирма].
При така изложената фактическа обстановка решаващият съдебен състав е направил извод, че на основание чл. 34 ЗЗД при признаване на договора за покупко-продажба за нищожен страните следва да си върнат всичко получено по договора. С прогласяване на договора за покупко-продажба за нищожен сумата от 33 723,95 лв. е подлежала на връщане в съответствие с посочената разпоредба, поради което Р. Н. К. дължи заплащане на сумите по погасителния план към договора за заем от 26.11.2004г. в съответствие с неговите клаузи. Въззивният съд е приел, че ответницата по исковата молба е уведомена за обявяване на целия заем за предсрочно изискуем с нотариална покана рег. № 2621/13.02.2009г., а с нотариална покана рег. № 03513/20.03.2009г. е уведомена за договора за цесия, сключен на 15.02.2009г. между Кооперация „В. Напредък” и [фирма] на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, съобразно данните по делото и с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни и конкретизира поставените релевантни въпроси.
С оглед доводите на касатора и данните по делото, релевантните материалноправни въпроси съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК могат да бъдат уточнени и конкретизирани по следния начин: 1/ извършеното плащане от трето лице на задължението на заемополучателя в полза на заемодателя погасява ли задължението по договора за заем; 2/ с връщане на даденото по нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с която сума третото лице – купувач по договора за покупко-продажба, е платило задължението на заемополучателя в полза на заемодателя, възобновява ли се правоотношението по договора за заем.
По отношение на така конкретизираните правни въпроси не е налице съдебна практика, поради което въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият от касатора въпрос „има ли правно основание заемодателят да обяви заема за предсрочно изискуем и да иска уговорената възнаградителна лихва за остатъка от срока на договора” е в зависимост от отговора на уточнените релевантни въпроси.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 11.06.2010г. по в. гр. дело № 134/2010г. на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решение № 116 от 29.12.2009г. по гр. дело № 639/2009г. на Окръжен съд Русе.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 385,13 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.