4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
гр. София, 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 333 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 връзка с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуални представители адв. С. С. и адв. И. Пакиданска срещу определение № 33 от 15.12.2010г. по ч. гр. дело № 1656/2010г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 22.10.2010г. по гр. дело № 1821/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав, с което съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявения насрещен иск в производство, образувано въз основа на искова молба, с която се търси защита на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и 4 от Закона за промишления дизайн.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага доводи за неправилност на извода на Софийски апелативен съд, че ищецът търсел защита само на основание на регистрирания в Патентното ведомство на България промишлен дизайн, като въззивната инстанция не е съобразила, че СГС е сезиран с няколко субективно съединени иска – за установяване нарушение на четири национални дизайна и два дизайна на Общността и осъдителен иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението и средствата за тяхното извършване. Поддържа становище, че производствата по предявените искове се извършват по различни процесуални правила – за националните дизайни съобразно националното законодателство, а за дизайните на Общността – съгласно Регламента. Относно разглеждането на насрещния иск в производството пред СГС частният жалбоподател се позовава на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/ относно дизайните на Общността, предвиждаща две възможности за обявяване на регистриран дизайн на Общността в недействителност – чрез искане, подадено в Службата за хармонизация на вътрешния пазар /ОХИМ/ или чрез насрещен иск в производство по установяване на нарушение на дизайн пред съда на Общността /след Лисабонския договор – Европейски съюз/, като твърди, че СГС, който е и съд на Общността /сега Европейски съюз/ по смисъла на Регламента, не се е съобразил с посочената правна норма.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на извода, че определението на СГС не прегражда по-нататъшното развитие на производството, като излага съображения, че съдът не може да преценява коя от възможните защити е по-добра за ответника, а съгласно Регламента преценката за вида защита е на ответната страна.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 22.10.2010г. по гр. дело № 1821/2010г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-14 състав, въззивният съд е приел, че същата е недопустима поради това, че първоинстанционният съдебен акт не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на определенията, преграждащи развитието на процеса, и ответникът може с възражение, без да се формира сила на пресъдено нещо във воденото бързо производство, да оспори правата на ищеца или да предяви претенцията си в самостоятелно производство.
Решаващият съдебен състав е изложил и съображения, че липсват предпоставки за приоритетно прилагане разпоредбите на Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/ относно дизайните на Общността /ЕС/, тъй като с исковата молба ищецът търси защита на основание регистрирания в Патентното ведомство на България промишлен дизайн, на основание чл. 57 ЗПД и само за обстоятелственост допълва, че същият дизайн е регистриран и като Общностен.
Неправилно Софийски апелативен съд е приел, че ищецът търсел защита само на основание на регистрирания в Патентното ведомство на България промишлен дизайн. СГС е сезиран с няколко обективно съединени иска – за установяване нарушение на четири национални промишлени дизайна рег. № 6775, регистрирани в Патентно ведомство, [населено място], официален бюлетин бр. 8/2008г., и нарушение на два дизайна на Общността с №[ЕИК] – 0001 и №[ЕИК] – 0002, регистрирани в Службата за хармонизиране на вътрешния пазар в А., Испания, и осъдителен иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението и средствата за тяхното извършване. Съдът, произнасящ се по промишлен дизайн на Общността /сега ЕС/, прилага предвидените в Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/ относно дизайните на Общността процесуални правила, а за всички въпроси извън приложното поле на регламента и ако няма други изрични разпоредби, предвидени в него, приложение намират съответните процесуални норми за съответния тип производство, които се прилагат в държавата – членка, на която е разположен съдът, т. е. националното процесуално право /чл. 88, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент № 6/2002г. на Съвета/. В посочения регламент не се съдържат норми, уреждащи обжалваемостта на отказа за приемане за съвместно разглеждане насрещния иск по чл. 24, т. 1 от Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/. Такива разпоредби не са предвидени и в ГПК.
Крайният извод на въззивния съд за недопустимост на частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за неприемане за съвместно разглеждане на предявения насрещен иск е правилен. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението, с което насрещният иск не се приема за разглеждане не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по първоначалния иск и в нормата на чл. 211 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. Касае се за последващо обективно съединяване на нововъведени искове, по които би могло да бъде образувано отделно производство, т. е. не се прегражда пътя за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 211 ГПК цели процесуална икономия, а не съставлява задължителен процесуален ред. Уредената в чл. 211 ГПК правна възможност за предявяване на насрещен иск за съвместното му разглеждане с първоначалния иск по вече висящ между същите страни исков процес е допустим от закона способ, както за обективно съединяване на искови претенции, така и за правна защита на първоначалния ответник, но доколкото с нормата на чл. 211, ал. 2 ГПК законодателят е предоставил в дискреционните правомощия на решаващия съд да прецени възможността за съвместно разглеждане на първоначално предявения и насрещния иск, не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и сл. ГПК. Обстоятелството, че в чл. 24, ал. 1 от Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/ са предвидени две възможности за обявяване на регистриран дизайн на Общността за недействителен – чрез иск, подаден в Службата за хармонизация на общия пазар /ОХИМ/ или чрез насрещен иск в производство по установяване на нарушение на дизайн пред съда за промишлени дизайни на Общността, дава основание да се приеме, че с неприемането за разглеждане на насрещния иск в производството по иска за установяване на нарушението не се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Аргументи за този извод произтичат и от разпоредбата на чл. 86, параграф 3 от Регламент № 6/2002г. на Съвета /ЕО/.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 15.12.2010г. по ч. гр. дело № 1656/2010г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.