1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№533
гр. С. 08.07. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 307 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 9 от 05.01.2011 г. по ч. гр. д. № 6/2011 г. на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 4881 от 05.11.2010 г. по ч. гр. д. № 1997/2010 г. на Търговищкия районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист: за 29 960,51 лева – главница и за 7 818,88 лихва за периода от 02.05.2009 г. до 25.10.2010 г. Излагат се съображения, че е неправилно, тъй като представеното извлечение от сметка съдържа информация: за длъжника, за договора за кредит, за дължимите суми, посочени поотделно – главница, лихви и съответен период, следва да се приеме, че същото, ведно с договора за кредит, съставляват документ по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на който може да се издаде заповед за незабавно изпълнение, в който смисъл е практиката на ВКС – Определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. №731/2009 г. и Определение № 697/19.11.09 г. по ч. т. д. №618/2009 г. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и иска да се отмени.
В изложение по чл.284 ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят излага, че въпросът за издаване в полза на банка на заповед за незабавно изпълнение въз основа на писмен договор и извлечение от сметка, е решен в противоречие с практиката на ВКС, като отново сочи цитираните определения на ВКС.
Ответникът по частната жалба ЕТ П.-Д. Х. –Е. Х. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по съществото на жалбата в дадения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е отхвърлена молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал.4 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да остави без уважение частната жалба срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за посочените суми в представеното извлечение от сметка, съдът е приел, че заявителят, който по силата на специален закон разполага с привилегирован ред за издаване на заповед за незабавно изпълнение – чл.60 ал.2ЗКИ- не е представил извлечение от сметката на длъжника по смисъла на чл.417 т.2 ГПК – същото да е издадено от компетентни лица и да съдържа данни от счетоводните регистри за движението на погасяването му.Посочил е, че в този смисъл договорът за кредит и извлечението от сметка не доказват подлежащо на изпълнение вземане, тъй като с тях не е удостоверено движението по сметката на длъжника и настъпването на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита и начина на определяне на наказателната лихва.
Настоящият състав на ВКС, ІІ т.о. счита, че по изложения от жалбоподателя правен въпрос за предпоставките за издаване в полза на банка на заповед за незабавно изпълнение въз основа на писмен договор и извлечение от сметка, не е налице противоречие с посочената практиката на ВКС . Това е така, тъй като в конкретния случай в извлечението от сметка изобщо липсват данни, кои точно вноски се са просрочени, за да може да се установи наличието на предпоставките за предсрочна изискуемост , уговорени в чл. 27 б. „Г”, предложение последно във връзка с клаузата в чл.3 ал.4 в Договор за банков кредит №3190 от 26.01.2007 г., относно договорените падежи на отделните вноски. Настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост към съответната дата следва да се установява от заявителя в производството за издаване на заповед по чл.417 т.2 ГПК както приема практиката на ВКС в цитираното определение, на което се позовава самият жалбоподател: Определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. №731/2009 г.
С оглед изложеното и при преценка зза липса на соченото основание за допускане до касация , съгласно чл.280 ал.1, т.2 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 9 от 05.01.2011 г. по ч. гр. д. № 6/2011 г. на Търговищки окръжен съд . Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.