1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
гр. София, 27.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1066 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. Л. Н. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. С. Д. И. срещу решение от 18.06.2010г. по в. гр. дело № 12462/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 26.08.2009г. по гр. дело № 6857/2008г. на Софийски районен съд, 26 състав и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. Л. Н. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 254 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Н. Л. Н. не дължи сумата от 9 000 лв. по издаден изпълнителен лист по гр. дело № 13100/2007г. на СРС, ГО, 76 състав въз основа на несъдебно изпълнително основание – запис на заповед, издаден на 05.10.2005г. с падеж 31.12.2005г., и ищецът е осъден да заплати на ответното дружество направените разноски в размер 1 060 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в изложение към касационната жалба обосновава допускането на касационно обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по значими процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1/ Въпросът за задължението на съда, при наличие на различаващи се документи, служебно да назначи по свой почин разширена, вкл. комплексна експертиза с участието на вещо лице, посочено от ищеца, с която да се преодолеят различията в експертните мнения и всички строителни документи, е решен в противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2000г., ВКС, ОСГК – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
2/ Въпросът за задължението на съда служебно да попълни доказателствения материал по делото в изпълнение на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2000г., ВКС, ОСГК ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Г. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение не засяга съществен правен въпрос, който да отговаря на изискванията на чл. 280 ГПК. Сочи, че т. 10 от ТР 1/2000г., на която се позовава касаторът, не визира хипотеза за служебно назначаване на комплексна експертиза, а съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по тълк. дело № 1/2001г. ОСГК на ВКС, дори да е налице фактическа неизясненост на делото, тя не е основание за отмяна на въззивното решение от ВКС. Необосноваността не е отменително основание, предвидено при касационното обжалване, тъй като се отнася до опорочаване правилността на фактическите констатации на въззивната инстанция, които се намират извън обсега на контрол на касационния съд. При решаването на спора съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ГПК /отм./, както и с опита и теоретичните познания на специалистите, изготвили експертизата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че издаденият на 05.10.2005г. с падеж 31.12.2005г. запис на заповед за плащане на сумата 9 000 лв. от [фирма] на [фирма] е издаден и подписан от ищеца, редовен е от външна страна, съдържа всички изискуеми реквизити и е предявен за плащане на издателя му – ищец на датата на фиксирания падеж, като е без правно значение за изискуемостта на вземането обстоятелството, че датата на падежа е официален празник. По делото е установено, че каузалното отношение, послужило като основание за издаване на записа на заповед, е договорът за строителство, сключен между ответника като възложител и ищеца като изпълнител – строител, с който възложителят е възложил на строителя построяване на имоти, посочени в чл. 2 до степен на завършеност, отговаряща на уговореното в договора, с приемане на сградата по надлежния ред и снабдяването й с разрешение за ползване. Въз основа на заключението на тройната съдебна техническа експертиза, която е кредитирана като добросъвестно дадена и компетентно изготвена на база корелиращите писмени доказателства по делото, решаващият съдебен състав е приел, че степента на завършеност на процесния обект към м. юни 2007г. не отговаря на договорените задължения на строителя за пълно изпълнение на СМР за приемане на обекта с разрешение за ползване, както и че строителят не е създал условия за подписване на акт образец № 15, като към м. юни 2007г. изпълнените СМР били с видимо отклонение от одобрените проекти, част в отклонение от БДС, не били приложени сертификати за качество на вложени материали и не били утвърдени и изпълнени част външно ел. захранване.
Установявайки издаването и подписването на записа на заповед от ищеца с всички изискуеми реквизити и наличието на каузално правоотношение, послужило като основание за издаването на ценната книга – договорът за строителство с характерни белези на договор за изработка, въззивната инстанция е направила извод за недоказаност на твърдението на ищеца за нищожност на записа на заповед поради липса на основание. В решението са изложени съображения, че доколкото записът на заповед е абстрактна сделка и е действителен, по същия се дължи плащане, независимо от други каузални отношения между страните. Като е приел за установено от писмените доказателства и заключението на комплексната експертиза, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора от 04.04.2005г. в срок и съобразно уговорките за качество, а ответникът му е заплатил цената по същия договор, включително процесната сума от 9 000 лв., решаващият съдебен състав е заключил, че гаранционната функция на менителничния ефект е възникнала. Възражението на ищеца по чл. 152 ЗЗД е прието за неоснователно по съображения, че като обезпечителна сделка записът на заповед не е в противоречие със закона, издаването на менителничен ефект с гаранционна функция е допустимо и не цели забранен правен резултат, както и поради това, че сключването на договора за изработка по време предхожда задължаването по записа на заповед и с издаването на последния не е уговорен начин, различен от предвидения в закона, за удовлетворяване на кредитора.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като имат отношение към правилността на решението и се отнасят до служебните задължения на съда в процеса на доказването като съвкупност от процесуални действия на съда и страните, насочени да се разкрие с помощта на доказателствените средства истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Д. на касатора, че въпросът за задължението на съда, при наличие на различаващи се документи, служебно да назначи по свой почин разширена, вкл. комплексна експертиза с участието на вещо лице, посочено от ищеца, с която да се преодолеят различията в експертните мнения и всички строителни документи, е решен в противоречие с т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2000г. от 04.01.2001г. по дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК, е неоснователен. Съгласно задължителната съдебна практика, допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда, когато е необходимо съобразяване на определени правила от опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. В настоящия случай е назначена комплексна тройна експертиза с участие на вещи лица с различни специалности: 1/ К. П. Р. – П., независим строителен надзор, технически контрол; 2/ С. Б. Я. – ВиК – пречистване на водите, архитектурно-строителна част; 3/ Н. С. Пандърски – електроинженер, електроенергетика, пожарна и аварийна безопасност. Заключението на комплексната експертиза е изготвено, прието от първоинстанционния съд, като страните са изразили становище по него в съдебното заседание. В правомощията и задълженията на въззивния съд е да кредитира приетото в първоинстанционното производство заключение, като го обсъди с останалите по делото доказателства. Преодоляването на различните експертни мнения и доказателства може да се извърши по различни начини – напр. чрез допълнително заключение, когато се налага изследване на допълнителни въпроси, невключени в предходните заключения, или чрез повторно заключение, когато първоначалното заключение не е обосновано и възниква съмнение за неговата неправилност, на основание чл. 201 ГПК, или чрез допълнителни изследвания или назначаване на други вещи лица съгласно чл. 203 ГПК. При действието на ГПК, в сила от 01.03.2008г., съдът не е длъжен да назначи в състава на тройната експертиза посочено от страната вещо лице, тъй като не съществува аналогична разпоредба на чл. 157, ал. 2, изр. 2 ГПК /отм./. В настоящия случай съдебно-техническата експертиза е изготвена след запознаване с доказателствата по делото и оглед на обекта, заключението е обосновано и не са налице противоречиви мнения на вещите лица. Поради това, като е обсъдил приетото в първоинстанционното производство заключение съобразно доказателствения материал и не е допуснал служебно друга комплексна експертиза, въззивният съд не се е отклонил от задължителната съдебна практика.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, какъвто не е настоящият случай. По въпроса за задължението на съда служебно да попълни доказателствения материал по делото е налице трайноустановена практика, която не се налага да бъде променяна. Служебното начало в процеса на доказването като съвкупност от процесуални действия на съда и страните, насочени да се разкрие с помощта на доказателствените средства истината относно фактите, релевантни за спорното право, се състои в следното: 1/ отделяне на спорното от безспорното; 2/ разпределяне на доказателствената тежест; 3/ допускане на експертиза, когато съдът няма необходимите специални знание и се налага съобразяване на опитните правила и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието; 4/ допускане на оглед и освидетелстване при необходимост от непосредствено сетивно възприятие на съда върху истинността на факт, отнасящ се до вещ или лице; 5/ събиране на свидетелски показания и изслушване на вещо лице чрез активно задаване на въпроси към свидетелите и вещите лица; 6/ преценка на събраните доказателства. Постоянната практика относно служебното начало в процеса на доказване не се налага да бъде променяна и не е нарушена от въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалвания съдебен акт.
Останалите оплаквания в изложението към касационната жалба са от значение за правилността на обжалваното решение във фазата след допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационна жалба по същество, но не и за преценката на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд. Предвид изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответната страна не се присъждат за касационното производство, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2010г. по в. гр. дело № 12462/2009г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.